АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Найчо Томов Цанов Печат

Найчо Томов Цанов
(1857 - VІІ. 1923 г.)

ImageРоден в град Видин. Учи в родния си град и в София. След Освобождението се включва в обществено-политическия живот на Княжество България като съмишленик на Либералната партия. Обявява се против държавния преврат на 7 април 1881 г. и въведения от княз Александър І Батенберг режим на пълномощията (1881-1883 г.). След възстановяването на парламентарния режим започва издаването на вестник "Свобода" във Видин, а от 1884 г. преминава на адвокатска практика. Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., в защита на Съединението. След падането от власт на правителството, начело със Стефан Стамболов, е активен деец на каравелисткото крило на Либералната партия, което от 1896 г. се преименува на Демократическа партия. Избран за пръв път за депутат в ІХ Обикновено народно събрание.
В началото на ХХ век застава начело на политическото течение на т. нар. "млади демократи", което до 1905 г. остава в Демократическата партия, но след това я напуска и през август 1906 г. - формира Радикалдемократическата партия в България. Депутат в V Велико народно събрание и в ХІІ, ХІІІ, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ ОНС. Обявява се против коалиционно управление, доминирано от Българския земеделски народен съюз. По тази причина, след като вече е избран за председател на ХVІІІ ОНС, отказва да заеме поста. През 1922 г. той е един от авторите на идеята РДП да се коалира с други политически сили за съвместни парламентарни действия срещу управлението на БЗНС. Във връзка с участието му в акцията на Конституционния блок - на 17 септември 1922 г. в Търново (дн. Велико Търново), е задържан с останалите лидери на Демократическата и на Обединената народнопрогресивна партия. Но поради влошеното му здравословно състояние е поставен само под домашен арест. Умира наскоро след държавния преврат на 9 юни 1923 г. За да приобщи членовете на РДП към проектираната нова политическа формация - Демократически сговор, правителството на проф. Александър Цанков му урежда погребение на държавни разноски.