|
Димо Тодоров Бурилков
(1. V. 1877 - 8. V. 1963 г.) Роден в град Малко Търново. Следва естествени науки в Одеса - Русия (дн. в Украйна). През 1905 г. се завръща в България. След затварянето на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1907 г.) - поради демонстрация против княз Фердинанд І Сакскобургготски, учи и завършва медицина с докторат в Лозана (1913 г.). Председател на Дружеството на прогресивното българско студентство. Доброволец в Балканската война (1912-1913 г.). Работи като лекар в София и развива активна здравнопросветна и обществена дейност. Председател на Съюза на санитарните работници (1919-1939 г.), главен секретар на Дружеството за борба с туберколозата (1932-1938 г.), председател на Българската въздържателна федерация (1933-1941 г.). Издава оригинални преводни книги и брошури. Редактира списанията "Народно здраве" (1907-1914 г.) и "Фар на въздържанието" (1930-1935 г.), както и вестниците "Медицинска мисъл" (1908-1921 г.), "Село" (1925-1928 г.), "Народно здраве" (1927-1931 г.) и "Трезва борба" (1932-1938 г.). Член е на редколегията на списание "Курортно дело" (1930-1946 г.). Създава калолечебницата в Поморие (1927 г.). Член на Радикалната партия. Депутат в ХХІІІ Обикновено народно събрание. Умира в София.
|
