АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Димо Тодоров Бурилков Печат

Димо Тодоров Бурилков
(1. V. 1877 - 8. V. 1963 г.)

Роден в град Малко Търново. Следва естествени науки в Одеса - Русия (дн. в Украйна). През 1905 г. се завръща в България. След затварянето на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1907 г.) - поради демонстрация против княз Фердинанд І Сакскобургготски, учи и завършва медицина с докторат в Лозана (1913 г.). Председател на Дружеството на прогресивното българско студентство. Доброволец в Балканската война (1912-1913 г.). Работи като лекар в София и развива активна здравнопросветна и обществена дейност. Председател на Съюза на санитарните работници (1919-1939 г.), главен секретар на Дружеството за борба с туберколозата (1932-1938 г.), председател на Българската въздържателна федерация (1933-1941 г.). Издава оригинални преводни книги и брошури. Редактира списанията "Народно здраве" (1907-1914 г.) и "Фар на въздържанието" (1930-1935 г.), както и вестниците "Медицинска мисъл" (1908-1921 г.), "Село" (1925-1928 г.), "Народно здраве" (1927-1931 г.) и "Трезва борба" (1932-1938 г.). Член е на редколегията на списание "Курортно дело" (1930-1946 г.). Създава калолечебницата в Поморие (1927 г.). Член на Радикалната партия. Депутат в ХХІІІ Обикновено народно събрание. Умира в София.