АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Наследството на БКП е свързано с едни от най-кървавите страници в българската история Печат
Написано от Захари Петров   

 

На 16 април се навършиха 90 години от кървавия атентат в храма „Света Неделя” (по онова време „Св. Крал“). Той е считан за най-тежкия терористичен акт в историята на България.

За да изразят почитта си към жертвите, пред катедралния храм запалиха свещ стотина граждани. Сред тях бяха организаторът на проявата - Димитрин Вичев, председателят на РДП - Захари Петров, председателят на БСДП - Йордан Нихризов, Иван Сотиров, Евгени Михайлов, Методи Андреев и др.

Направи впечатление отсъствието на представители на президентската институция, правителството, управляващите. Докато разсеяността на опозицията е разбираема, буди недоумение липсата на позиция на БПЦ.

Късата памет е една от съществените характеристики на съвременния политически живот. И за това съществен принос има съзнателното и целенасочена маргинализиране на традиционните политически партии и подмяната на основните политически направления с конюнктурни и краткотрайни политически формирования.

И малко история за трагичното събитие.

Ръководството на БКП, съгласувано с Москва, решава да отслаби държавното управление и с това да създаде условия за победата на съветската власт и в България. Планира се атентат, чиято основна цел е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.

Задачата е възложена на група, ръководена от Петър Абаджиев. Другите участници са Антон Павлов, Никола Петров, Димитър Златарев, Коста Янев и Иван Минков, съдейства им клисарят Петър Задгорски. В продължение на няколко седмици на тавана на църквата са внесени 25 кг експлозив, монтиран в пакет над една от колоните на основния купол.

На 14 април комунистите убиват ген. Константин Георгиев.

След два дни е опелото му. Трябва да присъства цар Борис ІІІ, цялото правителство, депутати, генерали и офицери.

Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч.

Експлозивът е взривен в 15,20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.

На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца.

Част от организаторите на атентата, както и след т.нар. Септемврийско въстание през 1923 г., успяват да избягат при своите поръчители в Съветския съюз…