АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП
Петко Христов Стоянов Печат

Петко Христов Стоянов
(30. ХІ. 1879 - 7. ХІІ. 1973 г.)

ImageРоден в Оряхово. Завършва право в Санкт Петербург - Русия, през 1902 г. От 1902 до 1903 г. специализира финансови и стопански науки в Мюнхен - Германия. От 1905 до 1909 г. е член на Софийския окръжен съд и прокурор. От 1909 г. е доцент, а от 1916 до 1947 г. - професор по финанси в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет (1915-1916 г. и 1935-1936 г.). Един от основателите на Балканския близкоизточен институт за политически науки (от 1924 г. - Свободен университет), а от 1923 до 1947 г. - негов поддиректор. Член на Българската академия на науките, от 1938 до 1944 г. е секретар на философско-обществения й клон. Член на Българското икономическо дружество. Председател на българо-турското дружество (1926-1944 г.). Виден деец на Радикалдемократическата партия в България. От 1927 до 1933 г. става член на Демократическата партия. Депутат в ХVІІІ, ХІХ, ХХІ, ХХІІІ и ХХІV Обикновено народно събрание. От 1942 г. се присъединява към Отечествения фронт. От 9. ІХ. 1944 до 17. VІІІ. 1945 г. е министър на финансите във втория кабинет на Кимон Георгиев. От 1945 до 1947 г. преминава в опозиция на Отечествения фронт. Отнет е депутатския му имунитет в VІ Великото народно събрание. Репресиран. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.

< Предишна   Следваща >