АКТУАЛНО

 

Политическата инициатива „Синя София“ се регистрира за участие в изборите под името „КОД (ДДД-Д3, БДФ)“. Регистрацията се подкрепя и от Радикалдемократическа партия (РДП), БЗНС - София, Българска нова демокрация, НДСВ, Съюз на репресираните, Съюз на свободните демократи, Атлантически съвет.

 

Избирателите в София ще имат възможност да гласуват с един и същ номер на бюлетината - „89“ - за проф. Вили Лилков - за кмет на София, за общински съветници на „Синя София“, за районни кметове на „Синя София“.

 

 

Разумният избор на радикалдемократите в София за кмет на столицата е проф. Вили Лилков - заради неговата биография на учен, политик и демократ. Но има още една причина да гласуваме за проф. Вили Лилков. Той е поел първа глътка въздух в особено значимия за РДП Видински край. Там, където Найчо Цанов е положил основите на Радикалдемократическата партия (РДП) и е формулирал девиза на поколения радикалдемократи: „Народът е господар в страната си“. Тук е мястото да припомним, че едни от най-добрите години за развитието на Видин се свързват с годините, когато местният общински съвет е доминиран от тамошните съпартийци на своя именит съгражданин Найчо Цанов.

 

В годините след Първата световна война, особен принос имат кметовете на Видин от РДП - д-р Асен Цанов и Никифор Недев. Д-р Асен Цанов е първият видински кмет с висше образование, племенник на Найчо Цанов, доктор по право, завършил престижния Хайделбергски университет, а Никифор Недев е един от стожерите на радикалдемократите в града, дългогодишен общински съветник и помощник-кмет.

Наред с грижите на общината по изхранването на градското население и възстановяването на градския живот в следвоенните условия, вниманието на градоначалниците се съсредоточава върху електрифицирането на града. Именно то, както и откритата през 1923 г. жп връзка със София и страната, спомагат за икономическия подем на Видин. Обновяват се машините и съоръженията на съществуващите отпреди спиртна фабрика „Бдин". Основно е ремонтирана съществуващата от 1897 г. парна валцова мелница, обновена е керамичната фабрика за тухли и цигли. Създадени са ред нови предприятия. През 1922 г. заработва валцовата дизел-моторна мелница, построена е тютюневата фабрика „Загорка", отваря врати фабриката за емайлирани изделия и перлата на видинската индустрия - фабриката за порцеланови изделия.

 

Затова, отчитайки политическия опит на проф. Вили Лилков и работата му като общински съветник в продължение на 4 последователни мандата, в т.ч. и два мандата като заместник-председател на Столичния общински съвет, сме убедени, че няма как той да не е наследил от своите известни земляци стремежа за едно демократично и иновативно управление на най-голямата община в България, в името на превръщането на София в един красив и удобен за живеене европейски град.

 

 

В листата за общински съветници ние, столичните радикалдемократи, разпознаваме Иван Сотиров (преференциално гласуване с № 103) - демократ, антикомунист, с богат опит в политиката - народен представител от парламентарната група на СДС в XXXVII ОНС и от парламентарната група на ОДС в XL ОНС, както и в управлението на Столична община: бивш кмет на район Средец и заместник-кмет на Столична община.

 

Захари Петров - председател на РДП

Образование и наука Печат

Образование и наука

Либералните възгледи по отношение на образованието почиват на виждането, че негова основна цел е създаването на оптимални условия за реализация на личните способности във всички възрасти. Образованието има за цел не само да възпитава знания и умения, не само да разкрива способности и таланти, но и да приучва към инициатива за пълноценна реализация. В това се включва и самостоятелния избор на професия, социална ангажираност, осмисляне на правата и отговорностите в гражданското общество.
Средното образование като концепция трябва да осигурява достатъчно условия за развитие на умствени и творчески способности и заложби, както и да подготвя практически младите хора за пълноценното им участие в живота на гражданското общество. РДП активно поддържа реализирането на нормативна уредба, която дава възможност за равноправно, автономно и конкурентно съществуване на различни образователни форми. РДП е за законодателство, което да гарантира статута и работата на частни училища, система и механизми за диференциран подход на обучение. РДП е за специфични образователни изисквания, програми, критерии и мерки, които до подпомагат интегрирането в обществото на деца и млади хора с различни заболявания и дефекти.
РДП разглежда висшето образование като по-висока степен на доброволна, самостоятелна като избор и реализация, професионално ангажирана и социално отговорна подготовка за участие в дейностите на гражданското общество. Държавната намеса във висшето образование е допустима само по отношение на осигуряване на финансовите и други условия за най-пълноценно, ефективно и качествено обучение. Законодателството трябва да гарантира ненамеса на държавата в организацията и управлението на висшето образование. Автономните висши училища в либералната държава получават по естествен път възможността за лоялна конкуренция и атестация на основата на обществената оценка на възпитаните от тях специалисти. Намесата на държавата трябва да бъде в определянето на критериите, по които да става атестацията на висшите училища с цел съответствието им на международните критерии за качество на висшето образование.
Необходимо е значително намаляване на броя на висшите училища в България. Раздробяването и превръщането на всички висши училища в университети със странни названия не повишава авторитета на българското висше образование. Държавните висши училища трябва да се обединят в няколко мощни университета и технически университета, както е международната практика. Само така те биха създали качествен преподавателски състав, натрупването на значителни финансови ресурси за съвременно изследователско оборудване, а от тук и възможността съвременно обучение. Такава структура на висшето образование би дала възможност за така желаната "конвертируемост" на българските дипломи.
РДП поддържа разбирането, че в гражданското общество, реализирането във вид на представителна либерална демокрация, научната дейност е с най-висок потенциал за самоорганизация и самоуправление. Обществото като потребител на научни продукти се намесва в тази дейност единствено с икономически, т.е. пазарни лостове, като осигурява нужните условия за нейното развитие чрез държавния бюджет и чрез широкото участие на други икономически субекти (фондации, фирми, международни организации). Българските учени трябва активно да се предлагат на международния "пазар" за финансиране на значими проекти със свои разработки, за които те имат съответния потенциал. Само по този начин ще се получат средства за закупуване на съвременно оборудване, което е много скъпо и без което нашите учени не могат да бъдат конкурентноспособни.