|
Оформяне на модерна партийно-политическа система |
 |
|
Написано от Тодор Петров
|
Коалиционното правителство на Константин Стоилов, съставено на 19 май 1894 г., идва на власт в името на нормализацията на политическия живот в страната. На първо време в него участват разнородни политици, които се стремят да гарантират равнопоставеност в държавното управление на всички коалиционни партньори. Самото изчезване на еднопартийния диктат на стамболовистите оказва благотворно влияние върху останалите формации и съживява занемарените традиции на политическия плурализъм. Всъщност, единствената политическа сила, която е ограничавана в изявите си, през втората половина на 1894 г., е бившата управляваща партия. От друга страна, опасността от реставрация на Стамболовия режим консолидира неговите противници и им налага временна търпимост в името на изборната победа. Тя изключва непозволения натиск срещу партньорите и до голяма степен благоприятства възстановяването на бившите опозиционни групировки.
Друга тенденция в политическия живот на Княжеството, след свалянето на Стефан Стамболов от власт, представляват опитите на някои дейци, главно с консервативна окраска, да формират една голяма партийна формация, която да може да противодейства ефикасно на Народнолибералната партия. Начело на тези опити застава министър-председателят Константин Стоилов, който веднага след поемането на премиерския пост влиза в контакти с отделни представители на радославистите, цанковистите и каравелистите. На 3 юни 1894 г. в столицата се провежда събрание, на което се учредява софийски клуб на Народната партия, в който влизат трима консерватори, трима радослависти и двама цанковисти. Следва възникването на местни структури в провинцията, където партийните противоречия се изявяват в много по-голяма степен и някъде тяхната дейност е парализирана. Изборите през септември 1894 г. довеждат окончателно до разпадане на старата Народна партия. Бившите консерватори и южнобългарски съединисти, получили парламентарно мнозинство в VІІ Обикновено народно събрание, създават нова Народна партия, начело с Константин Стоилов, която от 22 септември с. г. започва да издава вестник “Мир”. Политическото диференциране на партията завършва на 5 декември 1894 г., когато министър-председателят подава оставката на коалиционния кабинет и съставя ново еднопартийно правителство. В следващите години Народната партия постепенно се оформя като типичен представител на едрия капитал - в нея членуват богатите търговски и банкерски фамилии на Гешови, Бурови, Губиделникови и др., които след края на 1898 г. монополизират нейното ръководство. По същото време партията напуска центристкото крило, начело с Константин Величков.
Като втора политическа сила в страната, след падането на Стамболовия режим, се изявява Либералната партия на Васил Радославов. При предишното управление, за разлика от останалите опозиционни групировки, тя не прекратява своето съществуване. След 19 май 1894 г. лидерът й пристъпва към нейната реорганизация и през 1895 и 1897 г. се провеждат два последователни конгреса, на които са разработени програма и устав. В тях партията се обявява за развитие на индустрията и търговията, за покровителство на земеделието, за въвеждане на редица социални подобрения като безплатно образование, безплатна медицинска помощ и пр. Демагогията им временно привлича на тяхна страна народните маси, но управлението на радослависткото правителство - в периода 1899-1901 г., дискредитира партията и отблъсква от нея голяма част от предишните й избиратели. Загубата на властта е последвана от разцепление. През 1904 г. група съподвижници на Димитър Тончев се отделят от Радославов и създават Младолибералната партия.
Оставката на Стефан Стамболов - през 1894 г., довежда до предсрочното освобождаване на Петко Каравелов от затвора (в края на с. г.) и до възобновяване на дейността на неговата либерална формация. Тя се попълва от млади политически дейци с радикални възгледи и се оформя като центристка партия. Каравелов се обявява за икономия в държавния бюджет, за подпомагане на земеделието и занаятите, против сключването на външни заеми, против засилената индустриализация на страната и пр. Във външната политика каравелистите са за сътрудничество с Русия, но не на всяка цена. Партията ратува за демократизация в управлението и през 1896 г. се преименува на Демократическа партия. Недоволни от прекалено “умерения” й пацифизъм, през 1905-1906 г. група млади демократи, начело с Найчо Цанов и Тодор Влайков, я напускат и създават Радикалдемократическата партия.
В края на 1894 г. в България се завръща Драган Цанков, който веднага се заема с възстановяване на своята русофилска партия. В 1897 г. той се оттегля от активна политическа дейност и отстъпва лидерството на д-р Стоян Данев. През декември 1899 г. се провежда първият конгрес на тази формация, на който тя приема името Прогресивнолиберална партия.
Въпреки понесените тежки удари със загубата на властта в 1894 г., както и с убийството на Стефан Стамболов през 1895 г., Народнолибералната партия постепенно се възстановява и отново заема мястото си на политическата сцена. През 1901 г., след смъртта на Димитър Греков, лидерския пост поема Димитър Петков. Две години по-късно партията печели изборите и се завръща на власт.
|
|