АКТУАЛНО

На 11 май 2015 г. се навършиха 25 години от възстановяването на Радикалдемократическата партия в България!

Местната власт в България Печат
Написано от Албена Петкова-Каранедева   
Провеждането на административната реформа у нас бе продиктувано от новите социални реалности в нашата страна. С приемането на новата Конституция в държавния механизъм бяха положени съвършено различни принципи в сравнение с тези при действието на конституциите от 1947 и 1971. Основен принцип сред тях е принципът на децентрализация на правомощията на централната държавна власт и въвеждането на местното самоуправление. Местното самоуправление, разглеждано като правен принцип, дава възможност на гражданите и на избраните от тях органи в общините сами да решават местните си дела.


Законодателството определя като орган на местното самоуправлението само общинския съвет. Независимо от това, задължение за връзки със сдруженията на гражданите съществува и в правомощията на кмета. Съгласно чл. 44, ал., т. 10 от ЗМСМА кметът е длъжен да поддържа връзки с политически партии, обществени организации и движения. Така по законов път е установена възможността за съобразяване с позициите на различни сдружения на гражданите по въпроси от местно значение. Изключителен важен фактор е дейността на различните организации са гражданите. Те могат да осъществяват, както контрол върху отделни действия на местните органи, така и да подпомагат тяхната дейност в усъвършенстване на управлението и за защита на техните интереси. Такава възможност им се дава дори на заседанията на общинските съвети, където граждани и представители на различни сдружения могат да присъстват на тях, ако тези заседания са открити.
Държавата “сви”, образно казано своята намеса на ниво общини и запази за себе си само правото за надзор спрямо органите на местното самоуправление*.
Ето защо основна задача на административната реформа бе очертаването на всички органи на изпълнителната власт и точното определяне на техните правомощия. Това стана чрез Конституцията на Република България от 1991 год., Законът за администрацията, а чрез Закона за държавния служител се създават ясни правила, принципи при оформяне статута, правата и задълженията на лицата, заети в държавния апарат, като това служи за основа и в борбата срещу корупцията.
Чрез Закона за администрацията се въведоха единни структури и длъжности в различните администрации, като навсякъде се изгражда обща и специализирана администрация, включващи главни дирекции или дирекции, отдели и сектори. Така се създават условия за уеднаквяване на управленските решения и повишаване координацията, ефективността и бързината в дейността на администрацията.
Въвеждането на административната реформа у нас притежава още по-близки и по-далечни задачи: разширяване на местното самоуправление, засилване на гражданския контрол, намаляване до минимум на надзора на държавата, ограничаване на корупцията и т.н.
Местната власт представлява възможност да се налагат определени решения, приети по установен ред от някакъв орган, които имат задължителен характер в рамките на териториалната общност за отделни граждани, за групи от граждани или за цялото население на района, общината, областта и др.**.
Местната власт разглежда отношенията в териториалните общности, за които законът определя, че са с регионално значение, като обект на нормативно установено властническо въздействие, от което следва подчинение при отношенията между различни субекти. Съществуват и структури на държавната администрация, които осъществяват своята дейност на територията на населените места. Те са в резултат от деконцентрацията на властта. Намират се в почти пълна зависимост от правителството.
Изключително важно значение има въпросът за разделение на властите на местно ниво. Тук нямаме обособяване на триадата изпълнителна - законодателна - съдебна власт, както в централните държавни органи. Тук разпределението на правомощията е съобразно предварително установени функции, като изпълнителната власт е в правомощията на кмета, а законодателната в правомощията на общинския съвет. Съдебна власт на местно ниво няма. Съдебната власт осъществява своята дейност на територията на населеното място, но в резултат на деконцентрацията на централната власт.
Местната власт упражнява правомощията си в общината. Местната компетентност, е съобразена с особеностите на населеното място. Затова и оформянето на тази компетентност, е съобразено с принципа на децентрализацията. Правомощията на децентрализираният орган, са посочени направо в самият закон или друг нормативен акт. Така в Закона за местното самоуправление и местната администрация, са посочени властническите правомощия на кметовете.
Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи за местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението (чл. 136, ал.1 от КРБ). Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.
Конституцията на Република България и други нормативни актове определят структурирането на местните държавни органи на две групи: на местно самоуправление и на местна администрация.
Като законодателна власт държавата се намества в автономията на общината чрез законите, а като държавна администрация - под формата на укази и правни разпоредби.
Така наречената компетенция на компетенциите от страна на държавата по отношение на общината не е неограничена. Тя е ограничена от основния ни закон - конституцията.
Ако се обобщят задачите на местната власт, може да се каже, че в собствената сфера на действие преобладават задачите от битов характер, а в сферата на пренесеното действие на първо място са задачите, свързани с обществената сигурност и реда.
Общините работят и като местни представители на държавата. Те управляват изпълнението на възложените им от държавата със закон задачи. Местната власт в този случай носи ограничена отговорност, като се изключват правните й възможности.
Нормативно установено е, че местното самоуправление се осъществява от общинския съвет, а местната изпълнителна дейност - от кмета и общинската администрация. Така или иначе в своята съвкупност те заедно осъществяват местната власт.

Кмет на община

Кметът на община е орган на изпълнителната власт в общината (чл. 139, ал. 1 от КРБ и чл. 33, ал. 1 от ЗА и чл.38, ал.1 от ЗМСМА). Както при министрите, той е в двойно правно положение. От една страна е орган на изпълнителната власт, а от друга е орган на общината.
Кметът е орган на изпълнителната власт в общината, която е основната административно-териториална единица и в която се осъществява местното самоуправление (чл. 136, ал. 1 и чл. 139 от Конституцията). Като такъв той ръководи цялата дейност на общината по изпълнение решенията на общинския съвет и на населението.
Освен общински, кметът е и административен орган, който в това си качество осъществява държавни функции и подлежи на пряк контрол от органите на държавната администрация. Изводът се потвърждава от чл. 139, ал. 2 и чл. 144 от Конституцията. С разпоредбите на чл. 139, ал. 2, на кмета се възлага изпълнението на всички решения на общинския съвет, без да се изключват такива решения, каквито съветът е взел по делегация от централни държавни органи. Наред с това на него се възлага да организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, без да се изключват такива задачи, каквито могат да му бъдат възложени от централни държавни органи в определени със закон случаи. С разпоредбата на чл. 144 от КРБ се допуска предвиждането в закон на контрол за законосъобразност от страна на централната администрация върху актовете на кмета на община. Именно конституционно допустимата форма на контрол от административен орган върху актове на кметовете на общини и характерът на посочените техни правомощия са основание да се приеме, че те действат и като административни органи.
Като държавен административен орган, той организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на Републиката и на Министерския съвет.
Фигурата на кмета е по системата на пряката изборност (Чл. 33, ал. 2 от ЗА и чл. 38, ал.2 от ЗМСМА). Той полага клетва пред общинския съвет и подписва клетвен лист. В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.
Кметовете на общини, райони и кметства, кметските наместници и заместник-кметовете на общини не могат да участват в ръководни органи на политически партии, да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им (Чл. 41, ал.1 от ЗМСМА)***.
Кметът на общината участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас.
Той се изслушва задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответното кметство или район.
Съгласно чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът:
1. Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината.
2. Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи.
3. Назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация.
4. Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби.
5. Организира изпълнението на общинския бюджет.
6. Организира изпълнението на дългосрочните програми.
7. Организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това.
8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет.
9. Възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете на населени места при изпълнение на техните правомощия.
10. Поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина.
11. Организира и провежда дейността по защитата на населението при бедствия и аварии.
12. Подписва одобрените от общинския съвет общи и подробни градоустройствени планове, организира тяхното изпълнение и прилагане, одобрява техни изменения и допълнения.
13. Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
14. Представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда.
15. Осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет.
Кмета на общината пряко ръководи, организира и контролира административното обслужване в общината. Той подлага на обсъждане състоянието му и приема мерки за неговото подобряване.
При изпълнение на своите задължения като държавен орган, кметът на община издава заповеди. Тези заповеди могат да бъдат отменяни от общинския съвет, ако противоречат на негови решения. Те могат и да се обжалват пред областния управител в тридневен срок, като обжалването не спира изпълнението. Заповедите на областния управител се съгласуват с министъра на вътрешните работи и не подлежат на обжалване.
Кметът също може да оспори решение на съвета, ако счита, че то противоречи на законите или на интересите на общината. Ако органът на местното самоуправление потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни или, при наличие на противоречие със закона, да отнесе спора пред съда.
Актовете на кмета могат да бъдат удостоверителни административни актове като: актове за раждане, брак, смърт; вътрешно-служебни административни актове - за отписване от актовите книги на недвижими имоти, чиято собственост е възстановена и др.
Кметът издава и редица общи ненормативни актове. В административноправната теория е спорен въпросът за съществуването на общите ненормативни актове. Поддържа се, че те са вид административни актове, които за разлика от индивидуалните са конкретни правила за поведение, адресирани до неопределен кръг правни субекти (или субекти, които са определени по някакъв общ признак). Ако подкрепим становището, че общият ненормативен акт е вид административен акт, то по действуващото ни законодателство, кметът издава и такива правни актове.
По смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите (ДВ, бр. 10 от 2 март 1990 г.), кметът е оторизиран с различни държавно-властнически правомощия във връзка с организирането и провеждането на посочените мероприятия. Той е длъжен и има право да забранява тяхното провеждане (чл. 12, ал. 1 от закона); да ги прекратява (чл. 13, ал. 1 от същия закон) и др. Издаваните в тези случаи актове са от порядъка на общите ненормативни актове. Такива са и: заповед на кмета за почистване на населеното място след провеждане на избори; заповед на кмета, с която се разрешава изнасяне на сергии и маси на тротоарите пред магазините за хранителни стоки; заповед на кмета, с която се забранява да се лови риба в забранен водоем и др.
Втора основна група юридически актове, издавани от кмета, са наказателните постановления. Те са израз на развиваната от него административно-наказателна дейност. Наказателното постановление представлява правораздавателен акт, тъй като в производството по неговото издаване се очертават всички елементи на юрисдикционна дейност.
В качеството си на правораздавателен акт, наказателното постановление се обжалва пред съответния съд. Със Закона за изменение на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 59 от 21 юли 1992 г.) генерално се реши въпросът, че наказателните постановления се издават и от кметове на общини (чл. 47, ал. 1 от закона).
Към категорията юридически актове спадат и актовете на кмета, които той издава в своето второ качество - изпълнителен орган на общината. Изпълнителната власт на кмета при функциониране на принципа за разделение на властите е налице при всяко негово волеизявление, почиващо на териториалната власт на общината. Това волеизявление може да приеме формите на индивидуални, общи ненормативни разпореждания на основата на "решаващата власт" на общината или да се представи като административно-наказателна дейност. Така схващана изпълнителната власт на кмета не загубва своя административен характер (във функционален смисъл на понятието администрация), но престава да бъде и държавна, защото общината съгласно чл. 136, ал. 3 от конституцията и чл. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е самостоятелен, отделен от държавата и различен от нея правен субект, юридическо лице.
Актовете на кмета се издават поначало в писмена форма. Формата е едно външно изискване спрямо административните актове. Тя е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържание на един административен акт. С признаването на актовете на кмета за административни актове (§ 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното производство) всъщност се въведе за тях и изискването за писмена форма (чл. 15, ал. 2 от ЗАП). По аналогия с чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство се счита, че заповедите на кмета по изпълнение решенията на общинския съвет трябва също да се издават в писмена форма. Останалите административни актове, извън приложното поле на Закона за административното производство могат да се издават в устна форма или конклудентни действия, в случаите когато специалните закони не предвиждат изрично други.
Ако под формата на заповед кметът е издал властническо разпореждане в изпълнение на "решаващата власт" на общината, правните възможности за оспорване на тези актове - са две:

  • актът може да се оспори пред самия общински съвет, тъй като последният има правото да отменя на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, актове на кмета, извършени в нарушение на неговите решения по чл. 21 от същия закон;
  • друга правна възможност разкрива нормата на чл. 44, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. По силата на тази норма, областният управител спира изпълнението на незаконосъобразен акт на кмета и го отнася до съответния съд. Окончателното решение в тази хипотеза принадлежи на съда, а не на областния управител, защото кметът е действувал като изпълнителен общински орган, а не като държавен административен орган. Защита спрямо нормативни и общи ненормативни актове по сега действуващото ни законодателство не съществува.

Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.
Правомощията на кмета се прекратяват с изтичане на четиригодишния мандат или предсрочно при смърт, при трайна невъзможност да изпълнява възложените му задачи, при подаване на оставка пред общинския съвет, при решение на общинския съвет с мнозинство повече от две трети от общия брой на съветниците (Чл. 42 от ЗМСМА).
При предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на общината или на кметството се произвеждат частични избори. До тяхното провеждане общинският съвет избира един от заместник-кметовете да изпълнява тези функции (съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметство).

На основание чл. 42., ал.2 от ЗМСМА, при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на общината или на кметството функциите му до произвеждането на избори се поемат по решение на общинския съвет от заместник-кмет на общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметство.
Но съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗМСМА, Кметът на общината може да оспори решение на общинския съвет, когато смята, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването трябва да се представи писмено в срок от 7 дни и има отсрочващо действие. Ако общинският съвет при повторното разглеждане потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни или при противоречие със закона да сезира съда. При повторното разглеждане решението се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
Въпросът е: изпълняващ длъжността - кмет има ли всички правомощия, както кмета? В ЗМСМА те не са посочени и това е пропуск на законодателният орган.
Ако се потърси аналогия с правителството и служебния кабинет, то би трябвало да следва, че при прекратяване на пълномощията на кмет, се избира “служебен кмет”, който има ограничени правомощия. Неговата основна задача е подготовката за провеждането на частични избори.
Така би се спазил основния принцип в правото: ”Това, което важи за общото, важи и за частното”.
Би било добре законодателят да се погрижи да няма двувластие в местната власт, както е конституирал това да не се случва с правителството.
Понякога недоглеждането и бързането при създаването и изменението на законите води до абсурдни ситуации, от които никой няма полза.

Общински съвет

Общинският съвет е законодателният орган на местното самоуправление в общината (чл. 138 от КРБ). Той се избира от населението на съответната община за срок от 4 години по ред определен със закон. Общинският съвет се състои от избраните общински съветници. Той е колективен орган и определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейности свързани с:
1. Общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация.
2. Устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея.
3. Образованието - предучилищно възпитание, начално, основно и средно образование.
4. Здравеопазването - амбулаторно-поликлинично и болнично обслужване, здравна профилактика, медико-социални грижи и санитарно-хигиенни дейности.
5. Културата - читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи.
6. Благоустрояването и комуналните дейности - водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефонизация, улици и площади, паркове, градини, улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета, третиране на битови отпадъци, общински транспорт, общински бани, перални, хотели, гаражи и гробища.
7. Социалното подпомагане - социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване и други социални дейности с общинско значение.
8. Опазването на околната среда и рационално използване на природните ресурси с общинско значение.
9. Поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение.
10. Развитието на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.

Правомощията на общинския съвет са:

1. Създава постоянни и временни комисии и избира техните членове.
2. Определя структурата на общинската администрация и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет.
3. Избира и освобождава председателя на общинския съвет.
4. Избира и освобождава заместник-кметове и кметски наместници по предложение на кмета на общината.
5. Определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба.
6. Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му.
7. Определя размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон.
8. Приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства.
9. Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя своите представители в тях.
10. Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми и за емитиране на облигации при условия и по ред, определени със закон.
11. Приема решения за създаване и одобряване на общи и подробни градоустройствени планове за територията на общината или за части от нея.
12. Приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината.
13. Определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура.
14. Приема решения за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество.
15. Приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина и определя своите представители в тях.
16. Създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон.
17. Прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината.
18. Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение.
19. Приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност.
20. Одобрява символ и печат на общината.
21. Удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани.

По предложение на кмета на общината общинският съвет избира с тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците един или повече заместник-кметове (чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА). Ако в случаите по ал. 1 не бъде избран един или повече заместник-кметове, кметът на общината прави ново предложение в 7-дневен срок. Новото предложение може да бъде и за кандидат, който не е бил избран. Общинският съвет разглежда предложението в 7-дневен срок от постъпването му. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъстващите съветници.
Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината, т.е. по всички онези дейности, за които вече посочихме, че са отговорност на общината. По развитието на тези дейности общинския съвет може да приема наредби, решения, инструкции и правилници, които установяват местни регламенти и са задължителни за спазване от всички в общината.
Общинският съвет може да решава и други задачи с местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Този текст е в унисон с чл. 4 от ЕХМС, която прокламира, че “местните власти разполагат, в рамките на закона, със свобода на действие да проявяват своя инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт”. Това е законова възможност, която съобразно спецификата по места, следва да бъде използвана от общинските съвети при изготвянето на Правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА и приемането на съответните наредби.
Общинският съвет се ръководи от избран от него председател.
Председателят свиква съвета на заседания, ръководи подготовката и заседанията на съвета, координира работата на постоянните комисии, подпомага съветниците в тяхната дейност и представлява съвета пред външни лица и организации.
Председателят на общинския съвет не е орган на местното самоуправление, но е “пръв между равни” по отношение на останалите съветници. Той не може да издава заповеди или каквито и да било други актове. Той е по скоро представителната фигура на общинския съвет.
Общинският съвет осъществява своята дейност предимно чрез провеждане на заседания - общо за целия съвет и отделно на неговите комисии. Тези заседания се свикват от неговия председател:

  • по негова инициатива
  • по искане на една трета от съветниците
  • по искане на най-малко една пета от избирателите
  • по искане на областния управител.

Заседанията са законни, ако присъстват повече от половината от всички съветници. По принцип решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, освен в изрично посочените от закона случаи, когато решенията се вземат с тайно гласуване и/или мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
Мандатът на общинския съвет не може да се прекратява.
Голяма част от работата по подготовката на решенията се извършва в постоянните комисии на съвета. Преобладаващата част от конкретната дейност по подготовката на обсъжданите материали се извършва от общинската администрация.
Като правило заседанията са публични. Само в отделни случаи съветът може да реши заседанията да се провеждат при закрити врати.
Решенията и всички актове, приети от съвета следва да бъдат обявени на населението.
Всички органи на държавната власт на различните равнища се подпомагат от съответната администрация, изградена в съответствие със Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Кодекса на труда, Бюджета на Република България и др.
Със Закона за общинските бюджети се уреждат съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, бюджетните взаимоотношения между общините и републиканския бюджет и режимът на извънбюджетните средства на общините.
Общинските бюджети и извънбюджетните средства се управляват от органите на местното самоуправление и местната администрация в съответствие с разпоредбите на закона.
Общината има самостоятелен бюджет.
Общинският бюджет е самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на общината за една финансова година.
С общинския бюджет се определят и предоставят парични средства, които общината разходва при спазване на принципи-те на законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност и в интерес на населението на общината.
Проектът на общинския бюджет се внася от кмета на общината в общинския съвет.
Комисиите към общинския съвет разглеждат проекта на бюджет и дават становища по него в съответствие с Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и общинската администрация.
Информацията за проекта на бюджет се предоставя за обсъждане на населението на общината при условия и по ред, определени от общинския съвет.
Общинският съвет приема общинския бюджет в срок, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и в съответствие с единната бюджетна класификация (чл. 12 от ЗОБ).
Общинският съвет сам определя своята вътрешна структура - брой, наименование и състав на постоянните комисии. Той може да създава и временни комисии.
Общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет и общинската администрация, с който се уреждат въпросите, свързани с организацията и функционирането както на общинския съвет, така и на общинската администрация (чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА). В него се включват и важни правила за организацията и дейността на органите и службите в общината, които са непосредствено свързани с функционирането на общинското самоуправление. Прецизността на този правилник е изключително необходима с оглед ефективното изпълнение на правата и задълженията на общинския съвет във взаимодействие и при ясно разграничени правомощия с останалите органи и служби на местната власт.

Общински съветници

Общинската политика засяга и интересува гражданите повече от световната политиката или политиката на страната. Общинската политика не само, че интересува повече гражданина, но тя редовно му влияе, действа му конкретно и непосредствено, като при това той може по-добре да я проумее, повече да участва в нея и да я определя. При нея са в тясна връзка интересите, съмненията, прозрачността и правомощията за участие в нея.
Общинската политика решава проблемите за качеството и условията за живот. Тя се грижи за оформянето на пространството около дома, но не се спира на прага на всяка къща. С издаването на строително разрешение е даден дългоочаквания старт за построяването на собствен дом. По-високите такси за вода, за канализация топят спестяванията. Обществените съоръжения, като плувен басейн, парк, младежки дом, разнообразяват свободното време.
Гражданинът започва да разбира принципите на общинската политика. Той не дооценява възможните последици от дадено решение, но ги усеща много бързо върху собствения си гръб. Ето защо, решенията на общината са от голямо значение за него.
Той се чувства свързан с общината, съдбата й не му е безразлична. Затова той се възползва от личното си познанство с кмета, с един или друг общински съветник, за да им каже мнението си по даден въпрос или открито изказва становището си под формата на читателско писмо. В случай на нужда той търси съюзници и се бори ангажирано за едно или друго решение. Общинския съветник също чувства тази особеност на общинската политика. Той работи и живее там, където провежда и политическата си дейност; той остава социално обвързан и усеща поледиците от политиката си точно толкова добре, колкото и съгражданите му. Непрекъснато научава, че мнението му и гласуването му в съвета са посрещнати критично. Ежедневно го заговарят по този въпрос на улицата, на работа, при лекаря или при фризьора. Така той редовно е принуден да дава отчет - не само по време на избори, на събрание или в приемните си часове.
Общинските съветници не са професионални политици. Техния мандат на общински съветник има почтен характер и през цялото време на мандата си упражняват професията си. Те използват професионалния си опит и знания за политическата си дейност и като специалисти са критични партньори на общинската управа. Така политиката на общината се намира в непрекъснат спор не само с потърпевшия гражданин, но и със съответната специалност.
Общините са извадени от непосредственото държавно управление и според Конституцията на Република България и ЗМСМА са получили правото да се самоуправляват в рамките на закона. Общинския съветник чрез общинския съвет влияе върху управлението. Той допринася бюрократизирането на общинското управление да не придобива големи размери.
Непрекъснатото сътрудничество на гражданина с общината е възможно до голяма степен в рамките на демократичните ни партии. Тук гражданинът получава непосредствената възможност да участва при вземането на решения. Това, разбира се, предполага, че партиите и най-вече нейните представители в общинските институции своевременно и обстойно информират своите членове и наистина ги привличат да участват във вземането на решения. Най-накрая наличието на множество почтени длъжности позволява участие в общинската политика, т.е. изграждането на жизнените условия в собствения град, и дава възможност за разгръщане на инициативи в тази насока. Става дума за ангажименти към социалните институции и съюзи или пък почтена работа в обществени организации, като център за стари хора, младежки домове, библиотеки и т.н.
На общинско равнище всеки човек може да прояви цялата си фантазия и желание за сътрудничество, без да му се поставят някакви ограничения в това отношение. Всеки има шанса да работи за бъдещето на общината си. И той трябва да се възползва от предоставения му шанс.
Общинският съветник има право да:

  • бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии;
  • предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от неговата компетентност и внася проекти за решения;
  • участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета;
  • отправя питания към кмета на общината.

Държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да оказват съдействие на общинския съветник, както и да му предоставят сведения и документи, необходими във връзка с дейността му, освен когато съставляват държавна или служебна тайна по закон.
За времето, през което е зает във връзка с дейността му като общински съветник, той получава служебен отпуск, по ред, определен с правилника за работа на съвета.
Общинския съветник е длъжен:

  • да присъства на заседанията на съвета и на комисиите, в които е избран и да участва в решаването на разглежданите въпроси;
  • да поддържа връзка са избирателите и ги информира за дейността и решенията на общинския съвет.

Общинския съветник не може да участва при вземането на решения, когато те се отнасят до негови лични интереси или до интереси на негови роднини.
Възможно е да се прекратят предсрочно пълномощията на отделен общински съветник:

  • при поставяне под запрещение;
  • при влизане в сила на присъда, с която му е наложено лишаване от свобода за умишлено престъпление;
  • при подаване на оставка пред общинския съвет;
  • при избирането му за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министър, или заместник- областен управител, при избирането му за кмет, заместник-кмет, кметски наместник или при назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация;
  • при трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите си за повече от 6 месеца - с решение на общинския съвет, с мнозинство от половината от общия брой на съветниците;
  • при административно-териториални промени, водещи до промяна на местожителството или до закриване на общината;
  • при смърт.

При предсрочно прекратяване на пълномощията на съветник, мястото му в общинския съвет се заема от следващия в листата кандидат.
Общинския съветник се задължава да служи за благото на общината.
Когато интересите на общината противоречат на интересите на отделния гражданин, сдружение или друго лице, на преден план излиза благото на общината.
В основата си лоялността се подчинява и на задължението за спазване на тайна, най-вече на забраната за участие при пристрастност. Под задължение за лоялност в конкретния смисъл се разбира изискването общинския съветник да не представлява интересите на трети лица срещу интересите на общината както в общинския съвет, така и извън него.
Общинските съветници работят на обществени начала през своя мандат. Като избраници на народа членовете на общинския съвет се подчиняват на конституцията и законите на страната.
Общинския съветник, за да вземе своето правилно решение трябва да бъде винаги информиран. Затова той може да изисква от общинската администрация да го информира за всички важни факти, процеси и разпоредби. Ръководството на администрацията е задължено да информира както общинския съветник, така и общинския съвет за изготвянето на планове, отклонения от приходната част от бюджета и т.н.

* Балабанова, Хр., “Администрацията на изпълнителната власт в законодателството на РБ - София, Албатрос, 2000 г. стр. 100
** Сивков Цв., Участие на гражданите в местната власт, Университетско издателство “Св. К. Охридски”, София, 2000
*** Закон за местното самоуправление и местната администрация Обн., ДВ, бр. 77 от 17. 09. 1991 г., изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., доп., бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 33 и 130 от 1998 г., изм. и доп., бр. 154 от 1998 г., доп., бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 69 от 1999 г.,бр. 26 и 85 то 2000г , и бр. 1 от 2001 г.