Върху фрагмент от стенопис от Велико Търново от ХІІ век намираме ново потвърждение, че и Асеновци са приемали лъва като лична царска инсигня. На щит с триъгълна (варяжна) форма е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна златен лъв на тъмночервено поле.
За съжаление още в зараждането си тази хералдическа традиция е пресечена от османската експанзия в края на ХІV век.
Следващите символи, свързани с името на България, намираме в много писмени източници от епохата. Един от най-известните е “Хроника на Констанцкия събор”. В неговия препис “Олендорфски кодекс” (1450 г.) поместените два герба на България (Илюстрация № 1) са коренно различни. Първият - в испански щит един над друг са разположени три лъва. Горната част на щита завършва с императорска корона. Вторият герб - също в испански щит е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна коронован лъв. Щитът завършва с княжеска корона.
Същият герб с три тичащи, разположени един над друг златни лъва върху испански щит, завършващ с императорска корона (Илюстрация № 2), намираме в ръкописа на Грюненберг “Allgemeines Wappenbuch” (1483 г.).
В препис на сборника на Солис (1555 г.) от К. Неорич (1595 г.) са изобразени държавните и областните гербове на южните славяни. Българският герб представлява обърнат на дясна хералдическа страна, изправен, въоръжен коронован червен лъв във френски щит, завършващ с корона.
В излязлата от печат през 1596 г. книга на Hulsius “Chronologia” гербът на България представлява изправен, коронован, въоръжен лъв върху щит с триъгълна (варяжна) форма. Могат да се дадат различни тълкувания за поместените в полето на щита звезда и луна. По-особеното тук е, че вероятно поради грешка на гравьора срещаме един от малкото случаи на обърнат на лява хералдическа страна лъв.
Гербовете на южнославянските държави са отпечатани в книгата на Mavro Orbini (1601 г.). Тук гербът на България представлява изправен, въоръжен, коронован лъв, обърнат на дясната хералдическа страна. Щитът завършва с корона.
В Алтхантовия ръкописен гербовник в герба на България е изобразен изправен, обърнат на дясната хералдическа страна въоръжен и коронован червен лъв на златно поле. Тук за първи път срещаме раздвоена опашката на лъва, а короните са с изразено бароково влияние.
Същите, явно повлияни от Алтхантовия ръкописен гербовник решения на българския герб (Илюстрация № 3), виждаме и в други писмени източници от това време.
С много ниски художествени качества е изработен гербът на България в хералдическия сборник “Фойнически гербовник”. В изрязан германски щит, завършващ с корона, е изписан червен коронован лъв на златно поле. От същия период и със същите качества са и други гербове на България, поместени в писмени източници. Индивидуалните гербове са червен лъв на златно поле. Липсата на корона над лъва в някои от гербовете е обикновен пропуск на преписвача, защото в общите гербове лъвът е задължително с корона. Необичайно решение, отнасящо се до вида на щита и позата на лъва срещаме в излезлия през 1680 г. труд на френския историк Du Cande. Щитът е с неправилна форма, а лъвът е съвършено изправен, обърнат на дясната хералдическа страна, коронован и въоръжен.
В Оловския гербовник в отделните гербове българският представлява изправен, обърнат на дясната хералдическа страна, коронован и въоръжен лъв в германски щит, който завършва с корона.
В Берлинския гербовник от края на ХVІІ век гербът на България за последен път се появява като изправен, обърнат на дясна хералдическа страна, коронован и въоръжен червен лъв на златно поле, във форма на изрязан германски щит, завършващ с антична корона.
В съставената през 1694 г. от Павел Витезович в ръкопис книга “Стематография”, отпечатана през 1701 г., вече се среща обърнат цветови вариант, който се запазва във всички по-следващи издания. Българският герб представлява изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв на червено поле във формата на испански щит с царска корона над него.
Ако при Витезович можем да говорим за високо художествено майсторство на изпълнението, то излязлата през 1741 г. “Стематография” на Христофор Жефарович е пример за професионализъм в гравюрата и познания за хералдиката (Илюстрация № 4). Влиянието й в Българското възраждане е неоспоримо - от Паисий и “История славянобългарска”, от преписите й, до фреските в Рилския манастир и до изработването на първия държавен герб след Освобождението.
Българският герб в законника на Сарака, излязъл в Дубровник през 1746 г., представлява изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв върху червено поле във формата на германски щит. Тук над щита за първи път срещаме рицарски шлем с намет и златна корона.
Отново рицарски шлем с антична корона над щита виждаме в отделния герб на България в “Codex Kevesic”, работен след 1746 г. В щита - изправен, обърнат надясно, въоръжен, коронован златен лъв на червено поле.
Гербовете на България в различните преписки на “История славянобългарска”, в “Ахтаровия сборник” (1842 г.), първи и втори Търновски (Славейкови) преписи носят влиянието на “Стематография”-та на Жефарович. Влиянието на тази книга е видно и в бойното знаме за българските доброволци, воювали в Руско-турските войни за свободата на отечеството. На лицевата страна на знамето е гербът на България - в испански щит, на червено поле, изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен лъв. Над щита - златна корона, а отдолу за първи път срещаме кръстосани зелени клонки - дъбова и лаврова.
Различен е гербът на България и в Царственика на Христаки Павлович. Непосредствено под заглавието на гл. 3 е поместено изображение на българския герб - върху кръгъл щит изправен - изправен, обърнат надясно коронован лъв.

Илюстрация № 1	Илюстрация № 2	Илюстрация № 3	Илюстрация № 4

Българският герб в националноосвободителните борби до Освобождението

В този период националният символ присъства най-вече в печатите, с които са си служили Българският таен революционен комитет, други родолюбиви организации и чети, дейци от националноосвободителното движение.
На печата от 1862 г. е изобразен изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован лъв, държащ в предните си крака меч и кръст и тъпчещ повалени отомански знамена.
Подобен по съдържание и стил е и печатът на Централния български революционен комитет от 1876 г. - обърнат надясно, изправен, въоръжен и коронован лъв с меч и кръст в предните крака.
От същата 1876 г. е и гербът на България от знамето на четата на Филип Тотю - в германски щит, изправен, коронован и въоръжен лъв. Над щита - корона.
Друг печат от разглеждания период е този на Българското народно общество (1868 г.), с който са подпечатвани пълномощия и прокламации. Той съдържа изправен, обърнат надясно въоръжен лъв - без корона, в английски щит. Тук короната увенчава в горния край щита.

Печатът на Левски

През 1870 г. в писмо до Данаил Попов Левски описва печата: “… в средата лъвче с корона… Из устата му Смърт или Република…”
Печатът, който получава Левски в 1871 г. е с лъв без корона. В друго писмо до Данаил Попов той пише: “С Димитър Общий получихме писмата и печатът; печатът е във всичко добър, само левът няма корона, защо така? Ако е сбъркано трябва друг да се поръча.”.
В изгражданите от Левски структури всеки местен комитет е имал свой печат. Много от тях са изработвани по западен образец, а един дори е сходен с първия държавен герб на Княжество България - в централната част на печата е поместен герб - обърнат надясно, въоръжен, коронован лъв. Хермелиновата мантия, която обгръща щита, завършва в горния край с княжеска корона.
С корона са лъвчетата на калпаците на въстаниците от Копривщица и Панагюрище.

Българският герб от Освобождението до 1930 г.

Темата за националния символ след Освобождението е изключително сложна. За дълъг период личните и фамилните гербове на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд Сакскобургготски се вплитали в държавния. Непосредствено след Освобождението се утвърждава новото устройство на държавата чрез нейния основен закон - Търновската конституция. Въпреки текста на чл. 21, че гербът на Княжеството България трябва да бъде “Златен коронован лъв на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона.”. И Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобургготски успяват да наложат в държавния символ елементи от родовите и фамилните гербове.
Първоначално до изработването на герба се приема лъвът и щита от “Стематография”-та на Жефарович, монтирани в хермелинова мантия с княжеска корона над нея (Илюстрация № 5).
По-късно в приетата форма на държавен герб ясно личи намесата на княза. Най-напред се изработва неговата голяма (тържествена) форма. Тя представлява германски щит, в който на червен фон е изобразен изправен, обърнат надясно, коронован, въоръжен златен лъв. Щитът завършва с княжеска хесенска корона и се придържа от два щитодържателя - два златни лъва, които държат в единия си преден крак турнирно копие с националния трицвет. Композицията отдолу завършва с декоративен фриз, върху който са стъпили лъвовете, и е монтирана в пурпурна хермелинова мантия, която завършва с куполообразна шатра, увенчана с хесенска корона (Илюстрация № 6). При дебатите през 1880 г. във ІІ Обикновено народно събрание, относно приемането на Закон за сечене на български монети Стефан Стамболов предлага девиза: “Съединението прави силата”. Независимо, че девизът става част от държавния герб и е изписан върху фасадата на сградата на Народното събрание, официално едва през 1930 г., когато се приема Законът за държавния печат и се утвърждава голямата форма на държавния герб, той влиза в употреба.
След възкачването си на българския престол княз Фердинанд Сакскобургготски променя някои основни елементи в държавния герб - в нарушение на Търновската конституция. Първоначално върху гърдите на лъва е монтиран малкия герб на Саксония. А по-късно, след брака на монарха с княгиня Мария Луиза през 1893 г. трилистниците от саксонската корона са заменени с бурбонски лилии. Отделно към короната са прибавени панделки (ленти) с националния трицвет и пискюли, които вече я правят царска.
От същото време е и новият личен герб на княз Фердинанд Сакскобургготски. Щитът е побългарен - изрязан германски. На червено поле е изобразен изправен, обърнат надясно, коронован и въоръжен златен лъв, с наложен на гърдите герб на Саксония. Над щита - княжеска корона, около щита - огърлие на Ернестинския орден. Щитодържателите са два златни короновани лъва, стъпили върху златни клонки, върху които е прехвърлена бяла лента с националния трицвет и девиза “Верност и постоянство”. Той се запазва за кратко, но става база за всички последващи разработки до герба на Народна република България.
По-късно, след абдикирането на цар Фердинанд Сакскобургготски, на българския престол се възкачва неговият син - цар Борис ІІІ. Той премахва положения върху лъва Саксонски герб и въвежда форма, която отговаря на текста на чл. 21 от Търновската конституция.
До 1930 г. непрекъснато се правят промени както в държавния, така и в династичния герб на монарха. Те не се одобряват в парламента, не се вписват в конституцията и се преплитат един в друг. Причината може да се потърси и в общата формулировка на чл. 21.
През 1930 г. ХХІІ Обикновено народно събрание приема Закона за държавния печат. Той урежда въпросите около държавния герб, който е разработен в две форми - голяма или тържествена (Илюстрация № 7) и малка. Тържествената форма намира приложение и в държавния печат. Малката форма е без щитодържателите и девиза (Илюстрация № 8).
Династичният герб е разработен също в два варианта. При голямата форма разликата от държавния е в девиза, който тук е “Верност и постоянство” и около щита е прехвърлено огърлието на ордена “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. При малката форма разликата е в присъствието на огърлието.

Илюстрация № 5	Илюстрация № 6
Илюстрация № 7	Илюстрация № 8

(Тази историческа справка е публикувана в бр. 51 - 52 от 22. ХІІ. 1993 - 4. І. 1994 г. на в. “Век 21”. Съставена е с любезното съдействие на г-н Христо Дерменджиев - най-добрия специалист, работещ в областта на хералдиката в България. Заглавието е на “Радикалдемокрация”.)