Откъде идваме: кратък исторически преглед

През юли 1905 г. т. нар. "млади демократи" напускат Демократическата партия - пряк наследник на старата Либерална партия, възникнала в България след Освобождението, за да основат нова политическа формация - Радикалдемократическа партия в България

ФЕНОМЕНЪТ Р Д П

Радикалдемократическата партия е едно изцяло своеобразно явление, което няма аналог в българския политически живот. Възникнала сравнително късно след Освобождението, тя се стреми да се предпази от всички недъзи и язви, които разяждат политическата тъкан на останалите партийни формации у нас. Именно желанието за изграждане на нов модел на политическо поведение, за привнасяне на морал и култура в обществените отношения, са основните мотиви за формирането на РДП.

ИДЕЯТА Р Д П

Идеята за създаване на Радикална партия в България датира още от юли 1894 г. - издигната е в София от група интелектуалци. През август същата година, създаденият в град Русе Радикален комитет започва да издава свой вестник - "Сигнал", в който е публикуван и първият проект за партийна програма. Подобна група от радикали се създава и в град Пловдив. Те пропагандират своите идеи в започналия да излиза още през март 1894 г. в "Борба". До създаването на политическа партия обаче не се достига. Възникналите в страната радикалски групи постепенно се разпадат, а печатните им издания спират да излизат.

"ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД"

На 1 октомври 1902 г. под редакцията на Тодор Влайков излиза първият брой на списание "Демократически преглед", превърнало се в идеен център на РДП. Различията във възгледите на т. нар. "млади демократи" - Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Никола Савчев, Добри Филов, Петко Юрданов Тодоров, Стефан Гидиков, от тези на "старите демократи" - Петко Каравелов, Александър Малинов, Михаил Такев, Рашко Маджаров, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Христо Славейков са не само морални. Проявяват се по отношение на отделни действия на Демократическата партия във властта, по въпроси, свързани с ролята и мястото на партийния лидер, както и във връзка с безразборното и безпринципно разрастване на организацията. Поблазнени от властта, с която по това време разполага Демократическата партия, към нея се насочват много службогонци и кариеристи, съвсем безразлични към нейната програма, което естествено води до остра реакция от страна на младодемократите. През следващите две-три години продължават вътрешнопартийните дискусии и спорове по идейните възгледи и политическите позиции на Демократическата партия, които водят до все по-осезаемо раздалечаване на позициите.

НАЧАЛО НА ЛЕТОБРОЕНЕТО

Летоброенето на Радикалдемократическата партия започва от юли 1905 г. - когато е избран временен централен комитет, чиято основна цел е да подготви свикването на учредителен форум. Първият конгрес на РДП се провежда на 12 - 15 август 1906 г. На него се приемат устав и програма на партията. По въпроса за нейното наименование се води оживен спор. В крайна сметка надделява името - Радикалдемократическа партия в България, предложено от проф. Стефан Киров - ректор на Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"), който е и един от авторите на програмата. Конгресът избира нов централен комитет в състав: Т. Влайков - секретар и касиер, Ил. Георгов - редактор на вестник "Демократ" (печатно издание на РДП), Н. Цанов, Ст. Гидиков и Вл. Селджобалиев.

ПРОГРАМАТА НА Р Д П

Поемайки пътя на самостоятелна обществена изява, радикалдемократите доказват необходимостта от новата политическа партия. В програмата си Радикалдемократическата партия декларира, че скъсва със старите методи на политическа борба - котерийност, кариеризъм, партийна партизанщина, и ще се опита да внесе един нов дух на толерантност и висок обществен морал. Като основно демократично начало тя поддържа правото на народа да е върховен суверен в страната и сам да се разпорежда със своите съдбини. Най-важен израз на това РДП вижда във всеобщото тайно гласоподаване, по пропорционалната система. В центъра на политическия живот партията поставя парламента - като инструмент на народа да упражнява споменатите по-горе свои права. Тя се обявява срещу всеки опит за налагане на безконтролна власт. РДП декларира, че никога не ще приеме властта по нечие благоволение и за разлика от всички останали партии, ще се стреми да я получи само по изборен път.

Други нравствено-политически принципи са свободата на личността, равенството на индивидите в техните права и пълното демократизиране на обществото. Заставайки зад тях радикалдемократите заявяват, че идеологията им е отворена - ще се развива и усъвършенства под влияние на обществено-икономическите изменения и отражението им върху различните теории и течения. Изборът за развитие според тях е либералният еволюционен път, без революционни катаклизми. Като изповядваща либерализма, Радикалдемократическата партия ратува за децентрализация на държавното управление и за укрепване и разширяване на местното самоуправление. Според нея най-важно условие да има в страната действителна законност е самостоятелността на съдебната власт.

В сферата на икономическия живот Радикалдемократическата партия защитава въвеждането на прогресивно-подоходен данък, премахването на косвените налози, предприемане на специални мерки за повишаване на занаятчийското производство и частните стопанства в земеделието. Още през 1891 г. Тодор Влайков създава първата българска кооперация в с. Мирково (Софийска област), а през 1907 г. РДП става инициатор за формирането на Съюза на кооперациите в България. Партията се обявява за демократизиране на науката, за развитие на просветата, както и въобще за повишаване на културното ниво на българския народ. Във външнополитическата си програма РДП се проявява като миролюбива организация. Признавайки и споделяйки традиционната мечта за национално обединение, тя отрича военния път за постигането му. С тези принципи тя заявява своята самобитност и желанието си да прочисти и оздрави обществото, да внесе един нов за него дух на разум, толерантност и висока моралност.

ЕДНА ПАРТИЯ - ДВА ПЪТЯ

До 1934 г. Радикалдемократическата партия (от 1926 г. - Радикална партия) запазва своето единство. Преминала през различни превратни събития, в навечерието на 19 май същата година тя има 1 728 местни организации, в които членуват 49 195 души.

В края на управлението на Народния блок Радикалната партия се разцепва. Стоян Костурков, който тогава е 66-годишен, все по-често започва да поставя своите лични интереси над тези на организацията, която ръководи. Това кара част от партийните членове: д-р Димо Бурилков, д-р Асен Цанов, Велю Кючуков - редактор на вестник "Радикал", Ангел Станков, Димитър Търкаланов и други, да се разграничат от неговите действия. На 10 май 1934 г. те избират нов Изпълнителен комитет. Като лидер се налага проф. Георги Генов - преподавател по междудържавно и международно право в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Забраната на партиите след държавния преврат на 19 май 1934 г. не позволява новото крило в Радикалната партия да се доразвие в структурно отношение. Въпреки това, през този период съмишлениците на проф. Генов са много по-действени от тези на Костурков. Макар и лишени от правото на легално съществуване, през 1936 г. те се включват активно в борбата за възстановяване на Търновската конституция, като стават съучредители на т.нар. "Петорка", заедно с още четири формации.

Терорът след 9 септември 1944 г., както и решението на Националния комитет на Отечествения фронт, с което се забранява легализирането на партии извън създадената от Коминтерна коалиция, обезглавяват Радикалната партия. Нейният лидер - проф. Г. П. Генов, е съден от т. нар. "Народен съд" и хвърлен в затвора. Възможност за политическа дейност тя получава едва в средата на 1945 г. - след отлагането на парламентарните избори. На 21 септември 1945 г. се свиква Висш партиен съвет, който обявява формалното възстановяването на организацията под името Радикална партия (обединена). Форумът порицава влизането на отцепилите се радикали в Отечествения фронт и обявява Стоян Костурков за самоизключил се от организацията. В новоизбраното ръководство влизат Велю Кючуков, Михаил Стоенчев, Димитър Търкаланов, д-р Асен Цанов, д-р Димо Бурилков, Минко Генов, Иван Каросеров и др. На 11 ноември 1945 г. излиза първият брой на вестник "Народен глас" - печатно издание на Радикалната партия (обединена). В навечерието на изборите за Велико народно събрание през 1946 г. тя влиза в коалиция с Българския земеделски народен съюз - с лидер Никола Петков, както и с Българската работническа социалдемократическа партия (обединена). През 1947 г. Радикалната партия (обединена) става жертва на последвалите репресии срещу представителите на опозицията.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

На 14 ноември 1989 г. Радикалдемократическата партия в България е сред първите възстановени политически организации. Инициатори за възстановяването й бяха група общественици, които добре познаваха историята, идеологията и политическата практика на партията, бяха изследвали и популяризирали под различни форми нейното наследство. За късо време РДП стана един от най-авторитетните членове на общата антикомунистическа коалиция Съюз на демократичните сили. От 8 септември 1994 г. до юни 1996 г. партията е пълноправен член на Либералния интернационал.

Р Д П ДНЕС