Информация за хронологията на българските народни събрания от 1903 до 1949 г. и след 1989 г., както и за радикалдемократите, избирани в тях

ХІІІ Обикновено народно събрание

(2. ХІ. 1903 - 18. І. 1908 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на ген. Рачо Петров, съставено от членове на Народнолибералната партия.

Радикалдемократите в ХІІІ ОНС:

 

1. Антон Страшимиров (писател от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

2. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

3. Найчо Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна околия

 

4. Тодор Влайков (писател от София) - избран в Белоградчишка избирателна околия

ХІV Обикновено народно събрание

(15. VІ. 1908 - 15. ІІ. 1911 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Александър Малинов, съставено от членове на Демократическата партия.

Радикалдемократ в ХІV ОНС е

 

1. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Горнооряховска избирателна околия

V Велико народно събрание

(9. VІ. 1911 - 9. VІІ. 1911 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Иван Евстратиев Гешов, съставено от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Радикалдемократите в V ВНС:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

2. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

3. Найчо Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна околия

 

4. Тодор Влайков (писател от София) - избран във Видинска избирателна околия

ХV Обикновено народно събрание

(15. Х. 1911 - 23. VІІ. 1913 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Иван Евстратиев Гешов, съставено от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

В ХV ОНС няма радикалдемократи.

ХVІ Обикновено народно събрание

(19. ХІІ. 1913 - 31. ХІІ. 1913 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на д-р Васил Радославов, съставено от членове на Либералната партия.

Радикалдемократите в ХVІ ОНС:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

2. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

3. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Търновска избирателна колегия

 

4. Найчо Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна околия

 

5. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Пловдивска избирателна колегия

ХVІІ Обикновено народно събрание

(20. ІІІ. 1914 - 15. ІV. 1919 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на д-р Васил Радославов, съставено от членове на Либералната коалиция, в която влизат Либералната, Младолибералната и Народнолибералната партия.

Радикалдемократите в ХVІІ ОНС:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

2. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

3. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Търновска избирателна колегия

 

4. Найчо Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна колегия

 

5. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Пловдивска избирателна колегия

ХVІІІ Обикновено народно събрание

(2. Х. 1919 - 20. ІІ. 1920 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Теодор Теодоров, съставено от членове на Народната, Прогресивнолибералната, Радикалдемократическата партия, Българския земеделски народен съюз и Българската работническа социалдемократическа партия.

Радикалдемократите в ХVІІІ ОНС:

 

1. Ангел Станков (адвокат от Пловдив) - избран в Пловдивска избирателна колегия

 

2. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

3. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Търновска избирателна колегия

 

4. Найчо Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна колегия - на 10. Х. 1919 г. е избран за председател на ХVІІІ ОНС, но отказва да заеме поста

 

5. проф. Петко Стоянов (юрист от София) - избран във Врачанска избирателна колегия

 

6. Петър Каратодоров (от София) - избран в Плевенска избирателна колегия

 

7. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Старозагорска избирателна колегия

 

8. Тодор Влайков (писател от София) - избран в Софийска избирателна колегия

ХІХ Обикновено народно събрание

(15. ІV. 1920 - 11. ІІІ. 1923 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Александър Стамболийски, съставено от членове на Българския земеделски народен съюз, Народната и Прогресивнолибералната партия.

Радикалдемократите в ХІХ ОНС:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна колегия

 

2. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) - избран в Старозагорска избирателна колегия

 

3. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Търновска избирателна колегия

 

4. Митьо Семов (от с. Дикили таш, дн. с. Иваново - Русенска област) - избран в Русенска избирателна колегия

 

5. Никола Савчев (от Белоградчик) - избран във Видинска избирателна колегия

 

6. проф. Петко Стоянов (юрист от София) - избран във Врачанска избирателна колегия

 

7. Петър Каратодоров (от София) - избран в Плевенска избирателна колегия

 

8. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Пловдивска избирателна колегия

ХХ Обикновено народно събрание

(21. V. 1923 - 11. VІ. 1923 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Александър Стамболийски, съставено от членове на Българския земеделски народен съюз.

Радикалдемократите в ХХ ОНС:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

2. Тодор Влайков (писател от София) - избран в Софийска градска избирателна околия

ХХІ Обикновено народно събрание

(9. ХІІ. 1923 - 15. ІV. 1927 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на проф. Александър Цанков, съставено от членове на Демократическия сговор и Българската работническа социалдемократическата партия (широки социалисти).

Радикалдемократите в ХХІ ОНС:

 

1. проф. Венелин Ганев (юрист от София) - избран в Разградска избирателна околия

 

2. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

3. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) - избран в Борисовградска избирателна околия

 

4. Никола Найденов (адвокат от София) - избран в Самоковска избирателна околия - от 9. ХІІ. 1923 до 4. І. 1926 г. е подпредседател на ХХІ ОНС

 

5. проф. Петко Стоянов (юрист от София) - избран в Оряховска избирателна околия

 

6. Петър Тодоров (журналист от София) - избран в Ловешка избирателна околия - от 4. І. 1926 до 15. ІV. 1927 г. е подпредседател на ХХІ ОНС

 

7. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Панагюрска избирателна околия

 

8. Тодор Влайков (писател от София) - избран в Софийска градска избирателна околия

Осемте радикалдемократи, които влизат в ХХІ ОНС, са избрани с бюлетината на Демократическия сговор. През февруари 1924 г. Радикалдемократическата партия напуска тази коалиция, но някои от нейните бивши членове остават в нея, затова по-нататък след техните имена е изписано (д. сг.). Отделно след името на проф. Петко Стоянов, който през 1927 г. преминава в Демократическата партия, е отбелязано (д.), а в ХХІV ОНС - когато той влиза като независим кандидат за народен представител, след името му е изписано (незав.).

ХХІІ Обикновено народно събрание

(19. VІ. 1927 - 18. ІV. 1931 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Андрей Ляпчев, съставено от членове на Демократическия сговор.

Народните представители в ХХІІ ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. Илия Георгов (журналист от София) - избран във Видинска избирателна околия

 

2. Никола Андреев (адвокат от Лом) - избран в Ломска избирателна околия

 

3. проф. Йосиф Фаденхехт (юрист от София) (д. сг.) - избран в Ломска избирателна околия

 

4. Никола Найденов (адвокат от София) (д. сг.) - избран в Самоковска избирателна околия - от 21. V. 1930 до 18. ІV. 1931 г. е председател на ХХІІ ОНС

 

5. Тодор Влайков (писател от София) (д. сг.) - избран в Софийска градска избирателна околия

ХХІІІ Обикновено народно събрание

(20. VІІІ. 1931 - 19. V. 1934 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Александър Малинов, съставено от политически дейци на Народния блок (Демократическа, Радикална, Националлиберална партия - с лидер Георги Петров, и Български земеделски народен съюз “Врабча 1”).

Народните представители в ХХІІІ ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. д-р Асен Цанов (адвокат от Видин) - избран във Видинска избирателна околия

 

2. проф. Георги Генов (юрист от София) - избран в Търновски избирателна околия

 

3. д-р Димо Бурилков (лекар от София) - избран в Хасковска избирателна околия

 

4. Жеко Желябов (адвокат от Варна) - избран във Варненска избирателна околия

 

5. Коста Сидеров (адвокат от Горна Оряховица) - избран в Горнооряховска избирателна околия

 

6. Панайот Денев (адвокат от София) - избран в Карнобатска избирателна околия

 

7. Стоян Костурков (журналист от София) - избран в Панагюрска избирателна околия

 

8. Никола Найденов (адвокат от София) (д. сг.) - избран в Централна листа

 

9. проф. Петко Стоянов (юрист от София) (д.) - избран в Белослатинска избирателна околия

В края на управлението на Народния блок Радикалната партия се разцепва. Стоян Костурков, който тогава е 66-годишен, все по-често започва да поставя своите лични интереси над тези на организацията, която ръководи. Това кара част от партийните членове да се разграничат от неговите действия. На 10 май 1934 г. те избират нов Изпълнителен комитет със секретар Ангел Станков - адвокат от град Пловдив. Впоследствие като лидер се налага проф. Георги Генов - преподавател по междудържавно и международно право в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Техни поддръжници са още: д-р Димо Бурилков, д-р Асен Цанов, Велю Кючуков - редактор на вестник “Радикал”, Димитър Търкаланов и др.

* * * * * *

На 19 май 1934 г. дейци на Военния съюз и на Политическия кръг “Звено” извършват държавен преврат и започват разрушаване на създадената по силата на Търновската конституция политическа система. Привържениците на “новия ред” се обявяват за “елитно” и безпартийно управление на страната. ХХІІІ Обикновено народно събрание е разпуснато, като за пръв път не се обещават нови избори след прекратяване на неговия мандат. На 14 юни същата година с наредба-закон се забраняват всякакви политически партии и организации. Премахват се - свободата на словото, на печата, на сдруженията. Въвежда се цензура.

Въпреки, че организационният живот на партиите е прекратен, те продължават да съществуват полулегално, но със силно намален числен състав и без свои печатни издания. През май 1936 г. Радикалната партия - с лидер проф. Георги Генов, е сред учредителите на т. нар. “Петорка”, в която влизат още: Демократическият сговор, Българският земеделски народен съюз “Врабча 1”, Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и Националлибералната партия - с лидер Боян Смилов. Основната цел на тази коалиция е да бъдат предприети легални действия за възстановяване на Търновската конституция.

В продължение на близо четири години България продължава да е без парламент. През март 1938 г. управляващите най-после насрочват избори за ХХІV Обикновено народно събрание. Няколко месеца преди това правителството изработва нов избирателен закон, според който всеки кандидат за депутат е длъжен да регистрира кандидатурата си еднолично и само в една избирателна колегия. През февруари 1938 г., между Петорката и Българският земеделски народен съюз “Александър Стамболийски”, Работническата, Демократическата и Радикалната партия - с лидер Стоян Костурков, се сключва споразумение за общо участие в изборите - под наименованието “Демократично обединение”.

ХХІV Обикновено народно събрание

(22. V. 1938 - 27. ІV. 1939 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Георги Кьосеиванов, съставено от военни и граждански експерти.

Народните представители в ХХІV ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. Ангел Станков (адвокат от Пловдив) - избран във ІІ Пловдивска градска избирателна колегия

 

2. Димитър Търкаланов (адвокат от София) - избран в VІІ Софийска градска избирателна колегия

 

3. проф. Петко Стоянов (юрист от София) (незав.) - избран в І Белослатинска избирателна колегия

 

4. Жико Струнджев (адвокат от Кула) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Кулска избирателна колегия

 

5. Сирко Петков (търговец от София) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Златоградска избирателна колегия

 

6. Стефан Радионов (търговец от Ловеч) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Ловешка І избирателна колегия

От 160 места в парламента, кандидатите на правителството печелят 97 мандата, а на опозицията - 63. Политическите формации от Петорката имат 41 народни представители, в т. ч. двама радикали, единият от които - Ангел Станков, е избран за председател на Парламентарната група на цялата опозиция в ХХІV ОНС. Останалите опозиционни депутати са представители на други шест партии, влизат и двама независими - сред тях е проф. Петко Стоянов, който е някогашен радикалдемократ. В парламента попадат още трима бивши радикали, но те участват в изборите като кандидати за народни представители от страна на правителството. По-късно те са избрани и в ХХV ОНС.

ХХV Обикновено народно събрание

(24. ІІ. 1940 - 23. VІІІ. 1944 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Георги Кьосеиванов, съставено от военни и граждански експерти.

Народните представители в ХХV ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. Жико Струнджев (адвокат от Кула) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Кулска избирателна колегия

 

2. Сирко Петков (търговец от София) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Златоградска избирателна колегия

 

3. Стефан Радионов (търговец от Ловеч) (влиза в парламента като кандидат на правителството) - избран в Ловешка І избирателна колегия

Независимо, че в ХХV ОНС има трима бивши радикали, те не представляват нито едно от двете крила на Радикалната партия, а са депутати от страна на управляващите, След преврата от 19 май 1934 г., подобно на мнозина някогашни партийни членове, те вече се числят към “безпартийните” специалисти, своевременно преминали на страната на управляващите. Така Радикалната партия за пръв път от 27 години не е парламентарно представена политическа сила. Недопускана до публични изяви, без печатно издание, лишена от представителност в парламента, тя изпада в изключително тежко организационно състояние и фактически продължава да съществува само като политическо течение.

На 2 септември 1944 г. идва на власт ново правителство, начело с Константин Муравиев. Този кабинет предприема редица конкретни мерки за демократизирането на страната, но не му достига време.

* * * * * *

На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а на 8 септември съветската армия преминава река Дунав. Вечерта срещу 9 септември в условията на чужда окупация и с активното участие на военни и звенари е извършен поредният държавен преврат, който поставя начело на държавата създадената и доминирана от комунистите коалиция Отечествен фронт. ХХV Обикновеното народно събрание е разпуснато още същия ден и повече от година новото правителство управлява с наредби-закони.

Едва на 7 септември 1945 г. правителството разрешава съществуването на легални опозиционни партии със свои печатни издания. Малко преди това, под натиск на политическите представители на САЩ и Великобритания в България, се отлагат насрочените за 25 август същата година избори за ХХVІ ОНС. На 21 септември 1945 г. се свиква Висш партиен съвет, който обявява формалното възстановяване на партията под името Радикална партия (обединена). Осъжда се влизането на отцепилите се радикали в Отечествения фронт, като се обявява Стоян Костурков за самоизключил се от организацията. В новоизбраното ръководство влизат Велю Кючуков, Михаил Стоенчев, Димитър Търкаланов, д-р Асен Цанов, д-р Димо Бурилков, Минко Генов, Иван Каросеров и др. На 11 ноември 1945 г. излиза първият брой на вестник “Народен глас” - печатно издание на Радикалната партия (обединена).

На 18 ноември 1945 г. се провеждат избори за ХХVІ Обикновено народно събрание, които се бойкотират от опозиционните партии - Български земеделски народен съюз - с лидер Никола Петков, Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), Демократическа партия и Радикална партия (обединена). Това дава възможност на правителството да обяви, че в парламентарните избори са участвали 94 % от избирателите и 88 % са дали гласа си за кандидатите на Отечествения фронт.

ХХVІ Обикновено народно събрание

(15. ХІІ. 1945 - 28. ІX. 1946 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Кимон Георгиев, съставено от политически дейци на Отечествения фронт (Народен съюз “Звено”, Българска работническа партия - комунисти, Български земеделски народен съюз - с лидер Александър Оббов, Българска работническа социалдемократическа партия - с лидер Димитър Нейков, Радикална партия - с лидер Стоян Костурков, както и независими интелектуалци).

В ХХVІ ОНС има 11 радикали, избрани с бюлетината на Отечествения фронт - д-р Пенчо Костурков е подпредседател на парламента.

На 27 октомври 1946 г. се провеждат избори за VІ Велико народно събрание, което трябва да приеме нова републиканска конституция на страната. В тях участват 4 250 000 души - 2 980 000 гласуват за Отечествения фронт, който получава 366 мандата. Опозицията печели доверието на 1 205 000 избиратели и взема общо 99 мандата. Съпътствана от непрекъснат терор и фалшификации, тази изборна надпревара е най-кървавата в новата българска история. Въпреки това една четвърт от имащите право на глас застават против идващата диктатура, давайки своя вот за опозиционните кандидати. Радикалната партия (обединена) участва активно на страната на обединената опозиция. Независимо, че не излъчва свои депутати в парламента, нейни застъпници присъстват в различни избирателни бюра както в София, така и в страната.

През 1947 г. се поставя началото на окончателното унищожаване на опозицията в България. Започва серия от съдебни процеси срещу опозиционни народни представители и анулиране на техните мандати. Достига се до срамни сцени, като се допуска арестуването на български депутати в сградата на парламента. Печатните издания на опозиционните партии постоянно са спирани от административните власти. В края на лятото същата година Никола Петков е осъден на смърт и екзекутиран, а ръководеният от него Български земеделски народен съюз е забранен. Демократическата партия и Радикалната партия (обединена) също стават жертва на последвалата разправа с опозицията. Предварително обезглавена, от есента на 1948 г. престава да съществува и Българската работническа социалдемократическа партия (обединена).

VІ Велико народно събрание

(7. ХІ. 1946 - 21. X. 1949 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Кимон Георгиев, съставено от политически дейци на Отечествения фронт (Народен съюз “Звено”, Българска работническа партия - комунисти, Български земеделски народен съюз - с лидер Александър Оббов, Българска работническа социалдемократическа партия - с лидер Димитър Нейков, Радикална партия - с лидер Стоян Костурков, както и независими интелектуалци).

Народните представители в VІ ВНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. проф. Петко Стоянов (влиза в парламента като кандидат на обединената опозиция - от квотата на БЗНС - с лидер Никола Петков); на 11. VІ. 1947 г. е отнет депутатският му имунитет

 

2. Анастас Петров (учител от Варна) (влиза в парламента като кандидат на ОФ) - избран в Провадийска избирателна колегия - член на Президиума на VІ ВНС

 

3. Владимир Арнаудов (варопроизводител от София) (влиза в парламента като кандидат на ОФ) - избран в Пазарджишка избирателна колегия

 

4. д-р Пенчо Костурков (адвокат от София) (влиза в парламента като кандидат на ОФ) - избран в Софийска селска избирателна колегия - подпредседател на VІ ВНС

 

5. Христо Юруков (чиновник от София) (влиза в парламента като кандидат на ОФ) - избран в Оряховска избирателна колегия

В изборите за VІ ВНС, но на страната на Отечествения фронт, участва и Радикалната партия - с лидер Стоян Костурков. Резултатите, които тя постига, са повече от скромни. За нея гласуват едва 8 864 души, което не пречи четирима нейни представители да станат народни представители. Единият от тях влиза от централната листа, а останалите са избрани с бюлетината на Българската работническа партия (комунисти).

След като през 1948 г. партията на Георги Димитров ликвидира и последните остатъци от опозицията, тя започва да елиминира и собствените си съюзниците в Отечествения фронт. Още през февруари 1948 г. доминираната от комунистите коалиция се превръща в единна обществено-политическа организация, към която се присъединяват членовете на саморазпусналия се Народен съюз “Звено”. На 11 август 1948 г. Българската работническа социалдемократическа партия - с лидер Димитър Нейков, се влива в Българската работническа партия (комунисти). В края на октомври и началото на ноември същата година Българският земеделски народен съюз - вече с лидер Георги Трайков, признава ръководната роля на Българската работническа партия (комунисти) и приема нейната политическа програма. На 6 март 1949 г. Радикалната партия - вече със секретар Славчо Стоилов и почетен секретар 83-годишният Стоян Костурков, прекратява самостоятелното си съществуване.

* * * * * *

През следващия период в България се установява съветският модел на обществено развитие. Премахнат е политическият плурализъм и е наложена ръководната роля на Българската комунистическа партия. В страната системно се нарушават основни граждански права и свободи. Конституционно-парламентарният живот присъства формално. Оттук-нататък девет парламента: от І Народно събрание (ХХVІІ ОНС) - което започва работа на 17 януари 1950 г., до ІХ Народно събрание (ХХХV ОНС) - разпуснато на 3 април 1990 г., се комплектуват по списък от партийните комитети на Българската комунистическа партия. Утвърждават се от “избори”, при които винаги има 99, 99 % участващи и 99, 99 % подкрепящи с гласа си нейната политика. Цели 40 години в сградата, на която има надпис “Съединението прави силата”, не се водят политически дебати, а депутатите (комунисти, казионни земеделци и безпартийни) гласуват единодушно всичко, което им се предлага от партийно-държавния апарат.

* * * * * *

В края на 80-те години на ХХ век България споделя съдбата на другите източноевропейски държави от комунистическия лагер. Започва необратим срив на съветския модел на обществено развитие. Появяват се дисидентски формации, които са кълновете на демократичните процеси у нас. На 10 ноември 1989 г. в Българската комунистическа партия също се извършват промени - сменен е нейният генерален секретар, който едновременно е и държавен глава. На негово място идва друг висш комунистически функционер, досегашен външен министър. С тази рокада на върха се преследва известно реформиране на тоталитарния режим на управление, но без да се посяга на неговата същност. В обществото обаче е проникнал стремежът към политически плурализъм. Хората, особено в големите градове, настояват за по-радикални промени, които да доведат до отмяната на чл. 1 от Конституцията, регламентиращ ръководната роля на Българската комунистическа партия.

През 1989 и 1990 г. се възстановяват някои от традиционните политически организации:

Създават се и нови политически формации:

На 7 декември 1989 г. се създава Съюзът на демократичните сили, който възниква като национално движение на различни партии, организации и граждани. Радикалдемократическата партия в България е един от авторитетните членове на тази антикомунистическа коалиция и е най-влиятелната либерална формация в нея.

За да бъде осигурен мирен и плавен политически и институционален преход в България, неговите механизми са договорени - от управляващата Българска комунистическа партия, казионният Български земеделски народен съюз и опозиционният Съюз на демократичните сили, на кръгла маса (3 януари 1990 - 15 май 1990 г.). Според нейните решения първите свободни избори от много години насам трябва да бъдат за VІІ Велико народно събрание, което трябва да изработи и приеме нова конституция на страната.

VІІ Велико народно събрание

(10. VІІ. 1990 - 2. X. 1991 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Андрей Луканов, съставено от членове на Българската комунистическа партия.

Радикалдемократите в VІІ ВНС:

 

1. Александър Джеров (юрист от София) - избран в 196-ти Софийски едномандатен избирателен район “Люлин” - председател на Парламентарната законодателна комисия в VІІ ВНС

 

2. Александър Йорданов (литературовед от София) - избран в 27-ми Варненски едномандатен избирателен район

 

3. Андрей Андреев (музиковед от Пловдив) - избран в 98- ми Пловдивски едномандатен избирателен район

 

4. проф. Елка Константинова (литературовед от София) - избрана в Старозагорски многомандатен избирателен район

 

5. Михаил Неделчев (литературовед от София) - избран в Бургаски многомандатен избирателен район

 

6. Николай Слатински (математик от Перник) - избран в 138-ми Пернишки едномандатен избирателен район

ХХХVІ Обикновено народно събрание

(4. ХІ. 1991 - 17. Х. 1994 г.)

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Димитър Попов, съставено от безпартийни експерти, както и членове на Българската социалистическа партия, Съюза на демократичните сили (Българска социалдемократическа партия, Български земеделски народен съюз “Никола Петков”, Федерация на клубовете за гласност и демокрация, Политически клуб “Екогласност”, Движение “Гражданска инициатива”, Независимо дружество за защита правата на човека, Клуб на репресираните след 1945 година, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Федерация на независимите студентски дружества, Зелена, Демократическа, Радикалдемократическа, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Независима федерация на труда “Подкрепа”, както и безпартийни симпатизанти на СДС) и Българския земеделски народен съюз.

Радикалдемократите в ХХХVІ ОНС:

 

1. Александър Джеров (юрист от София) - избран в Кюстендилски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната законодателна комисия в ХХХVІ ОНС

 

2. Александър Йорданов (литературовед от София) - избран във Варненски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по външна политика; от 1991 до 1992 г. е председател на парламентарната група на СДС, а от 5. ХІ. 1992 до 17. Х. 1994 г. е председател на ХХХVІ ОНС

 

3. Аспарух Панов (химик от София) - избран в 25-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

4. д-р Георги Карев (лекар от Варна) - избран във Варненски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в ХХХVІ ОНС

 

5. доц. Георги Панев (физик от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

6. проф. Елка Константинова (литературовед от София) - избрана във Великотърновски многомандатен избирателен район

 

7. Емил Капудалиев (режисьор от София) - избран във Видински многомандатен избирателен район

 

8. проф. Захари Райков (лекар от Стара Загора) - избран в Старозагорски многомандатен избирателен район

 

9. д-р Иван Флоресков (лекар от Берковица) - избран в Михайловградски многомандатен избирателен район

 

10. Иван Тосев (музикален педагог от Пловдив) - избран в 17-ти Пловдивски многомандатен избирателен район

 

11. Йордан Ганев (музиковед от София) - избран в 24-ти Софийски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по културата в ХХХVІ ОНС

 

12. д-р Йордан Тодоров (лекар-невролог от София) - избран в 24-ти Софийски многомандатен избирателен район - от 1. VІІ. 1992 до 17. Х. 1994 г. е председател на Парламентарната комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление в ХХХVІ ОНС

 

13. Красимир Найденов (инженер от София) - избран в 25-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

14. Михаил Неделчев (литературовед от София) - избран в Бургаски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия за телевизия и радио в ХХХVІ ОНС

 

15. Невен Пенев (инженер-лесовъд от Сливен) - избран в Сливенски многомандатен избирателен район

 

16. Николай Слатински (математик от Перник) - избран в Пернишки многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по национална сигурност в ХХХVІ ОНС

 

17. Николай Христов (философ от Враца) - избран във Врачански многомандатен избирателен район

 

18. Румен Урумов (физик от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

19. Сашо Стоянов (продуцент от Стара Загора) - избран в Старозагорски многомандатен избирателен район

 

20. Христо Тодоров (инженер-лесовъд от Хасково) - избран в Хасковски многомандатен избирателен район

 

21. Яни Милчаков (филолог от София) - избран в Шуменски многомандатен избирателен район

ХХХVІІ Обикновено народно събрание

(12. І. 1995 - 13. ІІ. 1997 г.)

Парламентарните избори са проведени от служебното правителството на Ренета Инджова, назначено от президента на Република България - д-р Желю Желев.

В изборната надпревара за ХХХVІІ ОНС радикалдемократите Александър Джеров и Николай Христов са включени в листите на Народен съюз - Демократическа партия, БЗНС. По-късно - след влизането им в парламента, те променят партийната си принадлежност, преминавайки в ДП, затова след техните имена е изписано (д.) Останалите радикалдемократи, както винаги след възстановяването на Радикалдемократическата партия в България - на 14 ноември 1989 г., са избирани с бюлетината на Съюза на демократичните сили (в ХХХVІІІ ОНС - на Обединените демократични сили).

На своя 27-и конгрес, проведен на 8 и 9 април 1995 г., РДП се разделя на две части, спорещи за и против излизането й от СДС. Привържениците за оставането на РДП в синята коалиция оспорват легитимността на форума и свикват повторен 27-и конгрес - на 1 и 2 юли същата година. На 23 май 1997 г. съдът признава за законно ръководството, избрано през юли, след което радикалдемократите - с лидер Кирил Бояджиев, създават своя организация - Свободна радикалдемократическа партия.

Радикалдемократите в ХХХVІІ ОНС:

 

1. Александър Джеров (юрист от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

2. Александър Йорданов (литературовед от София) - избран във Варненски многомандатен избирателен район

 

3. д-р Георги Карев (лекар от Варна) - избран във 25-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

4. доц. Георги Панев (физик от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

5. Емил Капудалиев (режисьор от София) - избран във Видински многомандатен избирателен район

 

6. Иван Тосев (музикален педагог от Пловдив) - избран в 17-ти Пловдивски многомандатен избирателен район

 

7. Надежда Михайлова (филолог от София) - избрана във Великотърновски многомандатен избирателен район

 

8. Николай Налбантов (инженер от Асеновград) - избран в 17-ти Пловдивски многомандатен избирателен район

 

9. Николай Христов (философ от Враца) - избран във Врачански многомандатен избирателен район

 

10. Сашо Стоянов (продуцент от Стара Загора) - избран в Старозагорски многомандатен избирателен район

 

11. Цоньо Ботев (електроинженер от Габрово) - избран в Габровски многомандатен избирателен район

ХХХVІІІ Обикновено народно събрание

(7. V. 1997 - 19. ІV. 2001 г.)

Парламентарните избори са проведени от служебното правителството на Стефан Софиянски, назначено от президента на Република България - Петър Стоянов.

Народните представители в ХХХVІІІ ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. Александър Хаджийски (геодезист от София) - избран в 25-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

2. Александър Йорданов (литературовед от София) - избран във Варненски многомандатен избирателен район

 

3. Борис Спасов (диригент от София) - избран в 25-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

4. Величко Йонов (филолог от Видин) - избран във Видински многомандатен избирателен район

 

5. Веселин Чолаков (инженер от Смолян) - избран в Смолянски многомандатен избирателен район

 

6. Георги Колев (инженер от Бургас) - избран във Бургаски многомандатен избирателен район

 

7. доц. Георги Панев (физик от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по образование и наука в ХХХVІІІ ОНС

 

8. Георги Хубенов (електротехник от София) - избран в 24-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

9. Надежда Михайлова (филолог от София) - избрана във Великотърновски многомандатен избирателен район

 

10. Никола Николов (икономист от Разград) - избран в Разградски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарната комисия по икономическа политика в ХХХVІІІ ОНС

 

11. д-р Раденко Пресолски (ветеринарен лекар от Перник) - избран в Пернишки многомандатен избирателен район

 

12. Сашо Стоянов (продуцент от Стара Загора) - избран в Старозагорски многомандатен избирателен район

 

13. Цоньо Ботев (електроинженер от Габрово) - избран в Габровски многомандатен избирателен район - от май 1997 до 3. VІ. 1998 г. е председател на Парламентарната комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство в ХХХVІІІ ОНС

 

14. Юлия Янева (строителен инженер от Бургас) - избрана в Бургаски многомандатен избирателен район

 

15. Юрий Александров-Юнишев (юрист от Кюстендил) - избран в Кюстендилски многомандатен избирателен район

 

16. Александър Джеров (юрист от София) (д.) - избран в Благоевградски многомандатен избирателен район - зам.-председател на ХХХVІІІ ОНС (на ротационен принцип)

 

17. Николай Христов (философ от Враца) (д.) - избран във Врачански многомандатен избирателен район

ХХХІХ Обикновено народно събрание

(5. VІІ. 2001 - )

Парламентарните избори са проведени, когато на власт е правителството на Иван Костов, съставено от политически дейци на Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили и присъдружните му партии и организации: Радикалдемократическа, Социалдемократическа, Нова социалдемократическа, Консервативна и екологична, Републиканска партия, Обединен християндемократически център, Християндемократически съюз - частта, останала в СДС, Български демократичен форум, Демократическа партия - 1896, Земеделски демократичен съюз, Национален клуб за демокрация, Национално движение “Екогласност”, Движение “Гражданска инициатива” - СДС, Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 г. - частта, останала в СДС, Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб, и Федерация на независимите студентски дружества - частта, останала в СДС; Народен съюз - БЗНС, Демократическа партия; Вътрешна македонска революционна организация и Българска социалдемократическа партия - с лидер Йордан Нихризов.

През 1998 г. СДС се превръща от коалиция на 16 отделни политически формации в партия.

Радикалдемократическата партия в България не участва в парламентарните избори.

Народните представители в ХХХІХ ОНС, които са били членове на Радикалдемократическата партия в България:

 

1. доц. Георги Панев (физик от София) - избран в 23-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

2. Георги Хубенов (електротехник от София) - избран в 24-ти Софийски многомандатен избирателен район

 

3. Надежда Михайлова (филолог от София) - избрана във Варненски многомандатен избирателен район - председател на Парламентарна група на Обединените демократични сили

 

4. Никола Николов (икономист от Разград) - избран в Разградски многомандатен избирателен район

 

• Стенографски дневници на всички народни събрания от 1903 до 2001 г.

 

• Христо Стефанов. Българската радикална партия 1906 - 1949, София, 1984

 

• Веска Николова и Димитър Саздов. Програми и програмни документи и устави на буржоазните партии в България 1879 - 1918, София, 1992

 

• Йорданка Гешева. Държавната институция Велико народно събрание 1879 - 1911, София, 2001

 

• Ташо Ташев. Министрите на България 1879 - 1999, София, 1999

 

• Ангел Цураков. Енциклопедия правителствата на България 1879 - 2001 г., София, 2001

 

• Милен Куманов и Таня Николова. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 - 1999, София, 1999

 

• Биографични данни и снимки на депутати в VІІ ВНС, ХХХVІ, ХХХVІІ, ХХХVІІІ и ХХХІХ ОНС - предоставени от Парламентарния информационен център

 

• Кой кой е в българската политика - http://www.online.bg/WhoIndex.htm