Днес, 8 април 2015 г., в Огледална зала на Народно събрание по покана на ПП Български демократичен център се проведе среща на ръководството на БДЦ с председателите на Радикалдемократическата партия в България и Българската социалдемократическа партия - Захари Петров и Йордан Нихризов.

Бяха обсъдени възможностите за сътрудничество между трите партии, включително и за съвместно явяване на местните избори в края на годината. От страна на БДЦ присъстваха Стефан Кенов - съпредседател на БДЦ, заместник-председателите на партията Росен Петров и Христо Тодоров, както и Кънчо Филипов - ръководител на „Център за анализи и стратегии“.

Участниците в срещата изразиха желание за продължаване на контактите помежду си. Трите партии са с ясно изразени идейни платформи и едно евентуално сътрудничество между тях ще стъпи на солидна политическа база.

Годишнината бе отбелязана на 13 февруари 2015 г., петък, в сградата на Народното събрание с изложбата “Морал в политиката”. Експозицията бе под патронажа на президента Росен Плевнелиев и бе открита от председателя на парламента Цецка Цачева. В изложбата Тодор Генчев Влайков - един от основателите на Радикалдемократическата партия в България,  е представен като депутат, педагог, публицист и неотменен защитник на принципите в политиката. За да почетат паметта на този именит българин в Народното събрание присъстваха депутати от различни парламентарни групи, членове на правителството, председателят на Радикалдемократическата партия в България - Захари Петров, правнукът на Тодор Влайков - Райко Влайков, именити общественици, деятели на фондация „Фридрих Науман”, както и представители на гражданството от община Пирдоп.

Паралелно с отбелязване на годишнината в София, тържествени прояви по традиция се проведоха и в Средногорието - родния край на Тодор Влайков. Ученици от началното училище в Пирдоп, носещо неговото име, бяха подготвили празнична програма. Малчуганите, заедно със своите преподаватели, се събраха пред неговия паметник в центъра на града, за да отбележат годишнината. Венци и цветя бяха поднесени от кмета и заместник-кметовете на общината, от общински служители, от ръководството на единственото в страната училище-паметник "Тодор Влайков" и преподавателите в него, от ученици и граждани. В знак на признателност към делото на своя именит съпартиец венец беше поднесен и от председателя на РДП и членове на нейното централно ръководство, след което те посетиха местния исторически музей. Уредникът на музея - Иван Иванов, запозна гостите с историята на Пирдоп и неговите жители, чудесно експонирана в „Лукановата къща”.

На 13 февруари се навършват 150 години от рождението на Тодор Влайков.

Писател и политик. Приживе си е извоювал правото да бъде в интелектуалния елит на народа си. Но стъпил здраво на земята, той непрекъснато и безкористно е служил на своя народ - „господаря на страната”, според друг негов съвременник и съратник - Найчо Цанов.

Тодор Влайков е написал под псевдонима Веселин редица творби за живота в създалата се след Освобождението през 1878 г. българска държава. За жалост неговото дело, както и творчеството му днес са позабравени.

Учредител е на Българския учителски съюз. Бил е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Един от основателите на Радикалдемократическа партия, депутат в V ВНС и в още седем Обикновени народни събрания.

Той, интелектуалецът, е инициатор за създаване на първата в България земеделска кооперация в село Мирково, Софийско през 1890 г. И забележете, това става пет години след първата кооперация в Европа. И десетина години след възникването на възродена България - държава без администрация, без бюджет, без обучени чиновници в министерства и агенции, без средства за усвояване.

А ние вече четвърт век се мъчим да ги стигнем… европейците!

Във всичките прояви на Тодор Влайков, като писател, публицист, политик прозира желанието му да служи на народа. И когато описва живота на обикновения, неграмотен и безхитростен, но работлив българин, и когато влага в устава на земеделската кооперация клауза - при ликвидация, имуществото да отиде в училищното настоятелство, и когато съпругата му дарява току-що построеното кино на Министерство на просвещението (кино „Влайкова”). Ех, ако малка част от активите на ликвидираните ТКЗС, ДЗС и АПК, на разграбените заводи, на задграничните дружества, бяха преминали към бюджета на образованието!!!

Ние, радикалдемократите, ще изразим почитта си към великия си предшественик с цветя пред паметника му в град Пирдоп. И ще се опитаме да запазим божествената искра, която той запали в душата на народа.

И вярваме, че много скоро, същият върховен господар, народът, ще произнесе към сегашните политици, действащи и „резервисти”, командата: „Мирно! Равнение по… Тодор Влайков!”.

Захари Петров, председател на РДП

„Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един” (из Послание на Свети Апостол Павел до римляните)

Като започнаха едни чествания на 10 ноември 1989 г. - та цяла неделя, тихо, кротко, ден и нощ!

„25 години демокрация” - обяви БНТ; „25 години свободна България” - присъедини се и президентът; „преди четвърт век бе дадено началото на демократичния процес в България” - отсече участник във Фейсбук.

Това ли е ДЕНЯТ, в който комунистическа България, най-верният сателит на СССР, пое решително по пътя на демокрацията?

Аз не мисля така! Защото смяната на Тодор Живков с Петър Младенов по нищо не се различава от смяната на Вълко Червенков със сатрапа от Правец. Просто имахме късмет, че „големия брат” имаше свои проблеми, танковете не „дойдоха” (вероятно нафтата им беше открадната), а и на комунистите им бе по-удобно да имитират промяна.

Може би ДЕНЯТ бе победата на СДС на изборите през 1991 г.?

Едва ли! Да си спомним „сините мравки”, „боянските ливади”, министрите, без опит в администриране на хора и дейности, но до един лидери на партии...

Да се обединим около ДЕНЯТ на победата на ОДС през 1997 г.?

Как ще заглушим съмненията си, че бяхме използвани, че станахме параван на изкупуване на печелившите държавни предприятия от „бившите” комунисти за жълти стотинки? Че бяха заметени следите от чудовищното разграбване на държавата чрез външнотърговските дружества и финансовите престъпления през 1996-1997 г.? Че ние, демократите, вкупом станахме „десни”, а на комунистите беше вменено да са „леви” и следователно - нормални европейци?

Може би приемането ни в НАТО и ЕС бе решителния прелом?

Сигурно, но ако влиянието на Русия не бе тъй силно и сега, ако бяхме преместили паметника на СА, ако имахме нормална пазарна икономика, обективни медии и справедлива съдебна система.

А ако ДЕНЯТ е 5 октомври 2014 г.?

Има предпоставки - ДПС не е мандатоносител, БКП (БСП) най-после се разцепи, имаме правителство на реформите. Малко ме притесняват министрите, те същите и кандидат-депутати, и кандидат-евродепутати, и лидери на партиите-коалиционни партньори. Знае ли човек, може и да е за добро...

Ще изчакам.

Но докога????

Захари Петров, председател на РДП

Националният партиен съвет на Радикалдемократическата партия в България (РДП) направи анализ на наскоро проведените избори за 43-то Обикновено народно събрание.

На фона на разгромната загуба на Българската социалистическа партия (БСП), десните политически формации, които издигнаха кандидати за народни представители, не се представиха достатъчно убедително.

Днес, плачевното състояние на много сектори в държавата не изисква някакви козметични мерки и реформи, а радикални демократични промени. За тяхното реализиране е необходимо единение на всички демократични десни партии - не само в Народното събрание, а и на тези, които не са парламентарно представени.

Въпреки заявените претенции, Реформаторският блок (РБ) не успя да обедини дясномислещите хора (извън привържениците на ГЕРБ). Нужна е нова формула, нов подход, без предварителни условия и претенции за значимост и електорална тежест.

Държавата е в разруха. В този решителен момент е важен и ценен приноса на всеки демократично мислещ български гражданин. Да си подадем ръка и да върнем България на пътя на неподправената демокрация и истинската пазарна икономика.

Утре ще бъде късно!

25 октомври 2014 г.

На 21. 06. 2014 г. в Русе се състоя работна среща между членове на централното ръководство на Радикалдемократическата партия в България (РДП) и местните структури в областта. Избрани бяха нови общински ръководства: в Русе за председател беше издигнат учителят по информатика в СОУ „Васил Левски” Борислав Билчев, в Иваново - отец Николай, свещеник в селата Пиргово и Кошов, а Георги Георгиев оглави местната организация на РДП в село Червена вода.

Радикалдемократите обсъдиха резултатите от последните евроизбори, коментираха политическата ситуация в страната и бъдещите си действия. Председателят на РДП - Захари Петров и членът на Изпълнителния комитет и областен координатор за Русе - Георги Иванов, се срещнаха с русенските депутати от ГЕРБ - Пламен Нунев и Светлана Ангелова.

Повод за срещата  беше подписаното в София споразумение за сътрудничество между РДП и ГЕРБ, непосредствено преди изборите за Европейски парламент, с което двете партии се договориха да работят за незабавни предсрочни парламентарни избори, за формиране на бъдещо център-дясно правителство на България и за продължаване на политическото си партньорство на предстоящи парламентарни и местни избори.

Местните структурите на двете политически организации в Русе работиха успешно и в кампанията за избор на кмет в русенското село Червена вода, проведен две седмици след евровота. Представителите на двете партии се надяват, че сътрудничеството между тях ще е успешна формула за постигане на положителни резултати в бъдещи действия за консолидиране на център-дясното политическо пространство в страната.

На 8 юни 2014 г. (неделя) в едно от най-големите села в състава на община Русе - Червена вода, ще се гласува за кмет на населеното място. На тези избори Радикалдемократическата партия в България, както и други партии от център-дясното политическо пространство подкрепят кандидата на ГЕРБ - Румен Русев. Това заявиха от дунавския град Георги Иванов и Младен Христов, съответно координатор и секретар на РДП в Русе, които активно участват в предизборната кампания на г-н Русев.

На 9 април 2014 г., малко преди изборите за Европейски парламент, председателите на Радикалдемократическата партия в България (РДП) и на Политическа партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) - Захари Петров и Бойко Борисов, подписаха споразумения за политическо партньорство, с което двете партии се договориха да работят за незабавни предсрочни парламентарни избори, за формиране на бъдещо център-дясно правителство на България и за продължаване на политическото си партньорство на предстоящи парламентарни и местни избори.

На изборите за Европейски парламент, от 25 май т.г., много граждани на „старата София”, където живеят наследници на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г., са гласували за ГЕРБ, която е една сравнително нова партия. Този факт далеч не е толкова изненадващ, колкото на пръв поглед изглежда и той има своето логично обяснение...

Непосредствено преди изборите ГЕРБ подписа споразумение за политическо партньорство с три стари, традиционни български партии с над стогодишна история - ПП „Обединени земеделци”, БСДП и РДП.

Обединените земеделци на Петя Ставрева са наследници на БЗНС, който беше част от коалицията “Народен съюз” между земеделци и демократи, с лидери Анастасия Мозер и Стефан Савов. Две силни политически фигури, житейски и потомствено свързани с историята и политиката на буржоазна България. Социалдемократите на Йордан Нихризов държат марката БСДП и са истинските приемници и продължители - в правен аспект, а и в исторически - на Петър Дертлиев. Каквото и да пишат и говорят по въпроса поръчкови медии. Радикалдемократите на Захари Петров стоически устояха на катаклизмите на българския преход без да се отказват от своите идеи и принципи…

Не знам дали в ГЕРБ си дават сметка за огромния “символен политически капитал”,  който получиха чрез тях в навечерието на европейския вот. Надявам се да е така, поне в някаква степен. На този етап тези три партии не могат да прескочат сами 4% бариера. Но те имат представителство в местната власт, структури, изградено лидерство, памет за миналото и истински корени в историята отпреди комунизма. Те са честни и пазят своите идеали. Да ги имаш за партньори е като да сложиш на ревера си старите фамилни ценности. Стига да можеш да ги оцениш!

Реформаторският блок се раздели с Обединените земеделци, БСДП и РДП и сбърка. Съпредседателите на Синята коалиция се отнасяха с пренебрежение към тях. Когато една коалиция е с ограничено електорално влияние, лидерите на партиите с най-висок резултат се стремят  да “резервират” за себе си избираемите места без да се интересуват от друго. Това отблъсква, разбира се!

ГЕРБ нямат този проблем, електорално те са достатъчно мощни. Но имат проблем с историческата си идентификация, с обвиненията в авторитаризъм и с дефицита на демократичен опит и култура. Обединените земеделци, БСДП и РДП  запълват тези липси. Съюзът с тях дава на ГЕРБ историческа тежест, резервни писти и корени, без които в политиката не може.

Лидерът на ПП „Обединени земеделци” - Петя Ставрева, която вече беше евродепутат от листата на ГЕРБ (от 2007 до 2009 г.)  е завършила журналистика и масови комуникации. По време на своя мандат в Европейския парламент тя беше член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, зам.-член на Комисията по бюджетен контрол и на Комисията по правата на жените и равенството между половете. По предложение на Европейската комисия, тя изготви доклад и той беше приет, за отпускането на 1 милиард и 200 хиляди евро допълнителни средства към селските райони за справяне с последиците от икономическата криза. По нейна покана председателят на Комисията по земеделие на Европейския парламент - Нийл Париш, посети България за пръв път. Тя инициира среща на представители на българските браншови организации с Жозе Мануел Суса Ува, директор на департамента за развитие на селските райони в Генерална дирекция "Земеделие'' на Европейската комисия. През 2007 и 2008 се срещна с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, с производители на грозде от пловдивската община Родопи, с представители на Националния млечен борд, с млекопроизводители от Южна България и др. Тя организира форума „Производството и преработката на рози в България - проблеми и перспективи”, тя изпрати писмо до Европейската комисия с искане да се направи независима експертиза за обгазяването на Стара Загора и др. България определи като приоритет развитието на своята селскостопанска политика, но земеделските партии умишлено бяха разкъсвани и маргинализирани през годините на прехода. Съюзът на ПП „Обединени земеделци” със силния ГЕРБ, може да даде онази сигурност и котва, около която да започне истински обединителен процес. Страната ни и нейните земеделци се нуждаят от това.

БСДП е достойният опонент на БСП в социалната сфера. Тя пази мечтата и знанието за  истинската социалдемокрация с нейната чувствителност, демократизъм, широта и конкретни идеи, които така и не се случиха в България. Заради надигащите се популистки движения, днес десните партии се нуждаят от вътрешния коректив на социалдемократите. Такъв модел на партийно партньорство има в Испания. В Германия той е налице като управленска коалиция. Затова там няма евроскептицизъм. Лидерът на БСДП Йордан Нихризов е инженер, той има  законодателен опит, познания в сферата на трудовото законодателство и пенсионната реформа. Освен това е отличен публицист и познавач на българската история. Негово е предложението (от преди 5 години) за машинното гласуване. От декември 2003 до юни 2005 г. е зам.-председател на икономическата комисия в 39-тото Обикновено народно събрание. Той е автор, вносител и съвносител на повече от 30 законопроекта със социална насоченост, десет от които са част от законодателството на България. По негова инициатива и  в съавторство бе приет Законът за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Чрез този закон страната ни изпълни изискванията на Конвенция № 173 на Международната организация на труда.

Лидерът на РДП Захари Петров е математик и специалист по комплексен анализ. Научен сътрудник, автор на книги, сборници и публикации в областта на алгоритмичните езици. От 1992 г. е генерален директор на НЦ „ИНФОМА”, а от 1997 до 2000 г. е изпълнителен директор на „ИНКОМС-ТЕЛЕКОМ ХОЛДИНГ” АД. Председател е на Фондация „Микротел”. Член е на Радикалдемократическата партия в България и на нейния Национален партиен съвет от 1990 г. От 2001 г. е неин председател. Ползва руски, английски и френски.

Време е да уточня, пиша всичко това, защото виждам потенциала и бъдещето на този политически съюз, който е в зародиш и който сигурно ще се опитат да рушат. Днешните партии са в дълг към миналото. Не може БСП да се афишира като единствената партия с исторически корени, традиции и памет. Не бива да се фалшифицира историята.

ГЕРБ направиха стъпка и преодоляха изолацията, на която ги бяха осъдили. Съюзявайки се с ПП „Обединени земеделци”, БСДП и РДП  те сключиха историческо споразумение във времето с личности като Тодор Влайков, Найчо Цанов, Венелин Ганев, Петко Тодоров и други известни със своята почтеност и политически морал радикалдемократи. Със земеделски лидери като Александър Стамболийски, Никола Петков, д-р Г. М. Димитров, с ярки реформатори като Цанко Церковски.  С исторически фигури като социалдемократите Янко Сакъзов, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов, д-р Петър Джидров...

Ходът е политически гениален. Но и много, много задължаващ. Дано не го проиграят!

Силвия Стефанова, публикувано във Фейсбук

Кои сме ние?

Радикалдемократическата партия в България (РДП) е създадена в началото на миналия век като алтернатива на партизанщината в политическия живот на младата българска държава. Ние сме както традиционна, така и демократична партия, за разлика от повечето политически организации в страната. Защото не може да е традиционна една политическа формация на 5, 10 или 15 години! Същевременно БСП, наследница на БСП и БРП (к), въпреки, че също е с над 100-годишна история, не е демократична, най-малко след като нейното минало е свързано с поръчителството на атентата в „Света Неделя”, с подбудителството на братоубийствените събития от 1923 г., с лагерите на смъртта след 1944 г.

РДП и мястото й в център-дясното политическо пространство!

При възстановяването си през 1990 г. РДП се определи като партия в център-дясното политическо пространство на България. Ние, радикалдемократите, участвахме в създаването на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) и в спечелените избори през 1991 г. Участвахме в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в нейното успешно управление 1997-2001 г. и искахме тя да се развива. Участвахме в Синята коалиция (2009 г.), както и в коалицията Съюз на демократичните сили (2013 г.) и искахме те да бъдат не само за едни избори.

Какво избираме?

Провеждат се избори за Европейски парламент. За политиката на Европейската комисия - дясна, лява или либерална. За мястото на България в обединена Европа. Но великоимперската политика на Русия и особено агресията й спрямо Украйна промени нагласата за тези избори. Ние уважаваме Русия, но сме против авторитарната политика на нейните управляващи. Руснаците са близо до сърцето ни, но сърцето ни е в Европа, в цивилизования свят. От нашата страна на тази разделителна линия са Реформаторския блок, Синьо единство, ГЕРБ. За щастие, това са и политическите субекти, които се определят като десни. В предстоящите евроизбори десните и демократични партии трябваше да се явят с обща листа. Национален, силен, сплотен отбор, който да се бори за повече депутати на Европейската народна партия (ЕНП). И в който да не се броят играчите към коя партия принадлежат. И треньорите да не настройват електората да окуражава само своите любимци. Трябваше, искахме го, но не стана!

Нашият избор!

Затова ще гласуваме за листата на най-голямата дясна партия, която е обявила за приоритет европейското бъдеще на България. За да не загубим нито глас. За да приближим с победата си датата на предсрочните парламентарни избори. За достойно място в обединена Европа. А и листата на ГЕРБ е безупречна.

Захари Петров, председател на РДП

Всяка година - на 11 май, радикалдемократите в България отбелязваме своя партиен празник. С цветя и тържествена литургия! На тази светла дата Църквата почита светите равноапостоли - братята Кирил и Методий.
Преди време в християнските храмове чествали паметта на всеки от тях поотделно - в деня на кончината им: св. Кирил - на 14 февруари, а св. Методий - на 6 април. Но тъй като били родни братя и тяхната апостолска мисия ги обединявала, постепенно се появило желанието те да бъдат възпоменавани заедно. Отначало общото им дело започнало да се ознаменува на 6 април. Едва по-късно била възприета друга дата - 11 май. Основна причина за тази промяна бил Великият пост, по времето на който, според канона, не е редно да се празнува тържествено. През 1211 г. на Търновския събор било решено в Синодика на цар Борил да се постави специално словословие за св. св. Кирил и Методий.
В годините на османско владичество, макар и прикрито, честването на апостолите се отбелязвало редовно в българските църкви и манастири.
Към средата на ХІХ век, денят, посветен на солунските братя, започнал да се почита и извън рамките на обикновените църковни ритуали. През 1851 г. по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив било наименувано “Св. св. Кирил и Методий”. След 1857 г. 11 май се включил трайно в националната празнична система на българите - отначало като патронен празник на различни училища, а впоследствие и с всенародни тържества. Честването на делото на светите равноапостоли, не само в църковните храмове, а и извън тях, се превърнало в символ на неутолимата жажда у сънародниците ни за просвета и наука. Този светъл ден все повече се отъждествявал с тяхната борба за национално обособяване. Неслучайно във в. “Знаме” от 9 май 1875 г. Христо Ботев го нарича “празник на нашето историческо възрождение…, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение”.