Международни правни аспекти за местното самоуправление

Албена Петкова-Каранедева

Конституцията на Република България не дава легално определение за местното самоуправление. Такова определение дава обаче Европейската харта за местно управление - Страсбург, 15. Х. 1985 г. (ЕХМС), която влиза в сила в нашата страна от 01.09.1995 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ има предимство пред онези норми от вътрешното законодателство, които й противоречат.
Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират обществените дела на своя собствена отговорност в полза на своето население. Това право не накърнява възможността на прякото участие на гражданите чрез събрания, референдуми и всички други форми, позволени от закона (чл.3, ал.1 от ЕХМС)*.
Още в преамбюла й се казва, че органите на местно самоуправление са една от главните основи на демократичното устройство и че гражданите имат право да участват в управлението на обществените дела, особено на местно равнище. Чрез органите на местното самоуправление са възложени реални отговорности, които позволяват управление, което е едновременно ефективно и близко до гражданите, което е основен принцип за демокрация и децентрализация на властта. Местните власти трябва да разполагат с широка автономия и правомощия, за да могат да изпълняват своите отговорности и задачи.
Член 4, ал. 2, гласи, че органите на местното самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт, a в ал. 4 се казва, че пълномощията им трябва да бъдат пълни и неограничени и могат да бъдат оспорвани или ограничавани само от друга власт - централна или регионална, само в рамките на закона. В процеса на планиране и на взимане на решения, трябва да се взема становището на органите на местно самоуправление по всички пряко засягащи ги въпроси (Чл. 4, ал. 6 от ЕХМС).
Според чл. 6, ал. 1 от ЕХМС органите на местно самоуправление трябва сами да определят административните си структури, за да могат да ги приспособят към своите специфични нужди и да осигурят ефективно управление.
Административния контрол над дейността на органите на местното самоуправление трябва да цели единствено гарантирането за спазването на законността и на тези принципи. Той може да включва контрол за целесъобразност, упражняван от висшестоящите органи по отношение на задачите, чието изпълнение е било делегирано на органите на местното самоуправление. Този контрол трябва да се упражнява, като се спазва съотношението между обхвата на намесата на контролиращия орган и значението на интересите, които той се стреми да защити (чл. 8 от ЕХМС).
Органите на местно самоуправление имат право в рамките на националната икономическа политика на достатъчно собствени средства, с които да могат да се разпореждат свободно при упражняване на правомощията си. Поне част от финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона (чл. 9 от ЕХМС). Финансовите механизми, осигуряващи средствата, с които разполагат органите на местно самоуправление, трябва да бъдат достатъчно разнообразни и подлежащи на развитие, за да им позволят да следват, доколкото това е възможно на практика, естественото нарастване на разходите за упражняване на техните правомощия.
Местните общности имат право при упражняване на техните правомощия да си сътрудничат и в рамките на закона да се сдружават с други местни общности за осъществяване на задачи от взаимен интерес. Правото на местните общности да членуват в сдружение за защита и осъществяване на техните общи интереси и правото им да влизат в международни сдружения на местните общности трябва да бъдат признати във всяка държава. Местните общности могат при условия, които могат да бъдат уредени със закон, да си сътрудничат с общности от други държави (чл. 10 от ЕХМС).
Органите на местно самоуправление трябва да имат право на съдебна защита, за да бъде гарантирано свободното упражняване на техните правомощия и зачитането на принципите на местното самоуправление, залегнали в Конституцията и вътрешното законодателство (чл. 11 от ЕХМС).
Свободното сдружаване на местните власти за решаване на проблемите от взаимен интерес е развито във всички европейски страни. Най-стари традиции и най-голямо разнообразие на формите за сдружаване имат Франция, Германия, Белгия и други.
Съществуват два основни вида сдружаване:

Всяка национално-представителна асоциация на местните власти от европейска страна има своя специфична история на възникване и развитие, както и различна правна рамка за упражняване на своите правомощия.

IULA - МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ е представителна международна организация, основана през 1913 г. с цел укрепване и подобряване на местното самоуправление и подпомагане на сътрудничеството и обмен на информация между местните власти в целия свят. Целите на съюза са:

Понастоящем IULA има членове (национални асоциации на местните власти, индивидуални местни власти, организации и др.) от над 70 страни в света. Тази световна мрежа е съставена от 8 Регионални секции, обслужващи интересите на местните власти от Африка, Азия и Тихоокеанските страни, Източното Средиземноморие и Близкия Изток, Европа, Централна, Северна и Латинска Америка, Русия и ОНД** . Чрез тях се координират програми и извършват услуги за националните асоциации от съответните региони и свързани с тях институции.
Висшият орган на IULA е Съвета. Той е представителен за всички членове на IULA и се събира на всеки две години по време на Световния конгрес на IULA. Той определя политиката и приоритетите в програмата и избира президента, първи вицепрезидент и изпълнителен комитет.
Основна роля на IULA е да бъде гласа на местните власти на световно ниво. В рамките на постоянна протичащия диалог с международните организации се обсъждат както основни въпроси, така и такива свързани със специфичната местна политика.
Съюзът осъществява и информационна дейност - издава различни публикации като: бюлетина на IULA, годишен доклад, Декларация за местно самоуправление, понастоящем съвместно с Организацията на Обединените нации се подготвя Световна Харта за местно самоуправление и др. Базата данни на IULA разполага с подробна информация за членове, програми и международни организации. Световната организация се занимава и с осигуряване на средства за специални проекти и програми на световно ниво.

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩИНИ И РЕГИОНИ (СЕОР) е представителна организация на местните и регионални власти в обединена Европа, включваща понастоящем 40 национални асоциации на местните и регионални власти от 29 страни - членки. Съветът е създаден през 1951 г. по инициатива на няколко кмета, желаещи да обединят местните власти, които са най-близко до гражданите на ниво вземане на решения, за изграждането на мирна, демократична и обединена Европа.
В началото организацията се е наричала Съвет на общините в Европа. През 1984 г. регионите се присъединяват към организацията, която от тогава получава името Съвет на европейските общини и региони и която понастоящем обединява повече от 100 000 местни и национални власти в страните от обединена Европа.
От 1990 г. Съвета на европейските общини и региони става Европейски клон на IULA (Международен съюз на местните власти).
Целите на Съвета на европейските общини и региони са:

МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪВЕТ ЗА ИНИЦИАТИВИ В ОКОЛНАТА СРЕДА (МСИОС) е международна агенция за подкрепа на инициативи на местните власти в околната среда и има значима роля в световен мащаб в определянето и прилагането на новаторски политики и практики за управление на местно ниво и за устойчиво развитие на населените места. Организацията оказва квалифицирана помощ за повишаване възможностите за самоуправление на местните власти чрез обучение, техническа помощ, разпространение на информация и обмен на опит. Тя е създадена през 1990 г. като международна екологична агенция за местни власти със спонсорството на Програмата за опазване на околната среда на ООН и има официален статут на консултант към ООН. Мисията й е да подкрепя в световен мащаб дейността на местните власти за постигане на значителни подобрения в глобалната екологична обстановка, посредством цялостното въздействие от проведените дейности на местно равнище.
Съществуват и редица други международни организации, в чиято дейност местните власти имат определена роля и принос.
Българските местни власти участват в Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. Всяка страна член на СЕ участва със своя делегация, чийто състав се определя по строго определени правила и процедури. Броят на делегатите е пропорционален на броя на населението. Българската делегация се състои от 6 делегата и 6 заместник делегата.

---

* Европейска харта за местно самоуправление, Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17. 03. 1995 г. - ДВ, бр. 28 от 28. 03. 1995 г. Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 46 от 06. 06. 2000 г., в сила от 01. 09. 1995 г.

** Национално сдружение на общините в РБ, екип, Наръчник за новоизбрани кметове и общински съветници, 2000 г