Тодор
Генчов Влайков
(13. ІІ. 1865 - 28. ІV. 1943 г.)
Роден
в град Пирдоп. След завършване на гимназия в София продължава
образованието си в Московския университет, където изучава славянска
филология. Под влияние на народническите идеи в Русия прекъсва
следването си и става учител в родния си град. Развива активна
обществена дейност - създава общинска библиотека, организира местно
дружество на учителите, сред инициаторите е и за създаването на
първата българска кооперация, учредена в село Мирково. Автор на
учебни помагала за учениците от началния курс. Един от основателите
на Българския учителски съюз, през 1898 г. е негов председател.
Продължително време списва и печатно му издание - вестник "Съзнание".
През 1900 г. става член на Демократическата партия. По-късно заедно
с Найчо Цанов формират т. нар. "младодемократическо"
течение в нея, което през август 1906 г. се обособява като самостоятелна
политическа организация под името Радикалдемократическа партия
в България. Дълги години е редактор на нейния теоретичен орган
- списание "Демократически преглед", започнало да излиза
на 1 октомври 1902 г. Депутат в V Велико народно събрание и в
ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХVІІІ, ХХ, ХХІ и ХХІІ Обикновено народно събрание.
През 1923 г. участва в образуването на Демократическия сговор,
защото според него това е единствената възможност да се опази
България от ново издание на нечия диктатура. След излизането на
РДП - през 1924 г., остава в Сговора. Дейността му е насочена
към консолидиране на противоречивите вътрешни тенденции в него.
Като председател на Съюза на българските писатели - в средата
на 20-те години на миналия век, допринася за спасяването на видни
свои колеги от вълната на белия терор. Поради напреднала възраст,
след 1931 г. се оттегля от активен политически живот и до края
на дните си се отдава само на литературното поприще.