Антон
Страшимиров
(15. VІ. 1872 - 07. ХІІ. 1937 г.)
Роден
в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска
родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета,
работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия.
Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земеделското училище
в Садово, което напуска. През 1890-1894 г. е начален учител из
различни села във Варненско и Бургаско. През 1895 г. заминава
за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален
учител във Видин (1898-1899 г.). Учител в Педагогическото училище
в Казанлък (1899-1900 г.), уволнен заради спречкване с кмета -
със забрана да учителствува. Участвува в македонското освободително
движение като четник на Яне Сандански. През 1902 г. заедно с Т.
Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през
първите две години) на списание "Демократически преглед".
Споделя възгледите на оглавяваната от Н. Цанов Радикалдемократическа
партия и членува в нея. Депутат в ХІІ и ХІІІ Обикновено народно
събрание. Участвува в Балканската война като редник. През Междусъюзническата
и Първата световна война е военен кореспондент. Редактира сп.
"Наши дни" (1921 г.), което отразява културния живот
в България след войните. Създава и редактира "Българска общодостъпна
библиотека" (1922-1923 г.). Пише множество романи, повести
и разкази. Автор е на народоведски проучвания, събрани в книгата
"Нашият народ", на много пътеписи, селищни проучвания,
очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии.
Умира във Виена.